“Велико Търново” е сред центровете с най-висок икономически растеж в страната през последното десетилетие, движен най-вече от разнообразна и равномерно разпределена между ядрото и периферните общини преработваща промишленост. Пазарът на труда се свива относително бързо, но на този етап поддържа висока заетост и ниска безработица, а заплатите растат с добри темпове, отчитат от Института за пазарна икономика. Образователната структура на населението е една от най-благоприятните в страната: с много висшисти, малко хора с основно образование и малко неграмотни. Подобно на останалите части на Северна България центърът е изправен пред значителни демографски предизвикателства, особено от гледната точка на нисък естествен прираст и бързо застаряване.
Състав и трудова миграция
Центърът се състои от пет общини – Велико Търново е ядрото, а Златарица, Лясковец, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш са негова периферия, от която ежедневно за работа пътуват над 3 хил. души. Над половината от тях – 1,8 хил. – идват от Горна Оряховица. Най-голямо значение за пазарите на труда в периферията има ежедневната миграция към ядрото от Златарица, където 20% от всички заети работят във Велико Търново. Центърът се е разширил значително през последните години, като досега част от неговата периферия беше само Лясковец. Дряново също е близо до включване, като към 2021 г. 7% от заетите пътуват до Велико Търново.
Икономика и инвестиции
През 2021 г. стойността на произведената продукция на център “Велико Търново” достига 2,93 млрд. лв., или средно 21 хил. лв. на човек от населението на общините, включени в състава му. Центърът се отличава с една от най-бързо растящите икономики в страната, като добавената стойност се е повишила с 90% в рамките на последните 10 години, по-бавно единствено от центровете около Пловдив, София и Кърджали. В сравнение с повечето центрове стопанската дейност на “Велико Търново” не е особено концентрирана, като 65% от добавената стойност се създава в ядрото, други 20% – в Горна Оряховица, а още 11% – в Лясковец.
Водещият икономически отрасъл е преработващата промишленост с 32% от добавената стойност, следвана от търговията (22%), строителството (11%) и транспорта (7%). Деконцентрацията на икономиката личи и по разпределението на най-големите работодатели – оръжейната “Аркус” в Лясковец наема 1,6 хил. души, силната сладкарска индустрия е разпределена между “Престиж-96” в ядрото, “Захарни заводи” в Горна Оряховица и “Гресткомерс” в Лясковец, основна роля играят и “Екстрапак” и “Мегапорт”, както и текстилната “Аполон-95”. В центъра като цяло има множество индустриални предприятия с високи приходи и по няколкостотин работни места.
На този фон привлечените преки чуждестранни инвестиции са на едно от най-ниските нива сред всички центрове в страната – стойността им с натрупване до края на 2021 г. е едва 30 млн. евро, от които 22 млн. евро във Велико Търново, а други 5 млн. евро – в Горна Оряховица. Цялостната инвестиционна активност обаче е висока, като през 2021 г. разходите за придобиване на ДМА са 345 млн. лв., като от тях 66% са в ядрото, а 19% – в Горна Оряховица. Разходите за закупуване на машини, земя и сгради в търговията, транспорта и туризма са 106 млн. лв., предприятията в индустрията са инвестирали още 71 млн. лв., а в селското стопанство – 58 млн. лв.
Центърът е сред по-слабо експортно ориентираните, като приходите от износ през 2021 г. са 907 млн. лв., или 6,7 хил. лв. на човек от населението. Производителността на труда е относително ниска – добавената стойност, създавана средно от един нает за година, е 16,5 хил. лв.
Пазар на труда
През 2022 г. безработицата в икономическия център достига 4,8%, което е близо до средните за страната стойности. Значително по-висок е делът на безработните сред трудоспособното населението на Златарица (17%) и Полски Тръмбеш (11%). Това са и общините със значителен дял на трайно безработните, съответно по 3,6 и 3%, промишленост, следван от този на търговията с 23%, строителството с 8% и транспорта и складирането със 7% служители, докато в останалите общини този проблем практически не съществува. Според данните от преброяването от 2021 г. коефициентът на заетост е 64% – петият най-висок сред 16-те центъра в страната, а броят на заетите общо е 56 хил. души. Значително по-висок е коефициентът на заетост в община Велико Търново – 69%. Повечето заети са в ядрото – 33,3 хил. души, както и в Горна Оряховица – 14,4 хил. души.
На фона на растящата икономика обаче през последните 5 години център “Велико Търново” преживява значително свиване на пазара на труда, като броят на наетите намалява с 8% най-вече под натиска на демографските процеси. Секторът с най-много работещи – 35% от общия брой наети – е този на преработващата промишленост, следван от този на търговията с 23%, строителството с 8% и транспорта и складирането със 7% служители.
Размерът на средната заплата през 2021 г. за центъра като цяло е с 51% по-висок от този през 2017 г. и достига 1225 лв. средно брутно на месец – много близо до средните за страната стойности. Нивото на възнагражденията е относително равномерно разпределено по отделни икономически дейности, като най-високи са заплатите в ИКТ сектора на Горна Оряховица – 3429 лв. на месец, но с много малък брой наети, както и в здравеопазването във Велико Търново – 2028 лв. на месец през 2021 г.
Човешки ресурс и работна ръка
В рамките на последните 10 години населението на икономическия център е намаляло с 16% до 167 хил. души – сравнително бърз темп на спад сред 16-те центъра. Закономерно и делът на трудоспособното население (от 15 до 64 години) е сред по-ниските – 62%, или 87 хил. души, сред които 49 хил. във Велико Търново и 23 хил. в Горна Оряховица. Показателите за застаряване също са неблагоприятни, като с 26% от населението над 65-годишна възраст “Велико Търново” се нарежда на трето място след “Севлиево-Габрово” и “Плевен” от всички разглеждани икономически центрове. Коефициентът на демографското заместване също предвещава бързо влошаване на възрастовата структура.
Центърът привлича мигранти, като през 2022 г. коефициентът на механичен прираст е средно 4,8‰. Това е вярно не само за ядрото, но и за всички периферни общини. Спадът на населението обаче е резултат от ниска раждаемост и висока смъртност, като коефициентът на естествен прираст през 2022 г. е –11,8‰ – относително добра стойност на фона на останалата част от Северна България. Чувствително по-нисък е обаче естественият прираст в Лясковец (–21‰), както и в Полски Тръмбеш (–18‰).
Сред основните предимства на център “Велико Търново” е много добрата образователна структура на населението. Според данните от преброяването с висше образование са 27,5% от населението на възраст 7 и повече години, като по този показател по-добре се представят единствено центровете около София и Варна. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование е сред най-ниските – 21,4%, а неграмотните също са много малко – 0,6% от населението на възраст 9 и повече години.
Добрата образователна структура е свързана и с добро представяне на учениците в центъра, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ през 2022 г. е “Добър” 3,78, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 35 от 100. Учениците в община Велико Търново очаквано се представят чувствително по-добре.
