На днешната дата преди 45 години е регистрирано най-силното земетресение на територията на България.
На 4 март 1977 г. в Окръг Вранча, Румъния, около 21.20, земята се разтърсва силно в така наречената земетръсна зона Вранча в Източните Карпатри. Епицентърът се намира на дълбочина 94 km с магнитут между 7,2 и 7,6 по скалата на Рихтер. Земетресението е усетено в почти цяла Румъния и в цяла България, а разрушенията са страшни. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ. Вранчанското земетресение е наричано също в България и Свищовско земетресение.
Причина за това е, че в България най-силно е засегнат град Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради, има и жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.
След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Спасителните операции обаче са дезорганизирани и неефективни, поради което под развалините в Свищов загиват 121 души. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и недостиг на въздух.
Комунистическата власт всячески се опитва да потули случилото се, като с години крие фактите и омаловажава последствията от трагедията. Чак седмица след земетресението, управляващите обявяват за четирима загинали и незначителни щети. Те обаче всъщност са толкова „незначителни”, че властите в продължение на десет години възстановяват пострадалите от адския трус сгради, пътни настилки и съоръжения.
