Преди 64 години една трагедия разтърсва целия спортен свят.
На 6 февруари, 1958 година в Мюнхен катастрофира излитащ самолет, в който пътува отбора на Манчестър Юнайтед. На място загиват 20 от 44-та пътника – журналисти, футболисти и поддръжници.
Ранените, някои в безсъзнание, са откарани в болница в баварската столица, където още 3 души почиват, което довежда до 23 жертви и 21 оцелели.
Как обаче се стига до фаталния инцидент?
Отборът се връща от мач за КЕШ в Белград,, където елиминира Цървена звезда, за да премине към полуфиналите на най-силния европейски футболен турнир. Самолетът спира, за да зареди с гориво в Мюнхен. След зареждането пилотите Джеймс Тайн и Кенет Раймънт два пъти отлагат излитането заради увеличеното налягане в левия двигател. Опасявайки се, че ще закъснеят прекалено много, капитан Тайн започва 3-ти опит за излитане. Вали сняг и в края на пистата се образува слой киша. Самолетът навлиза в кишата, хлъзга се и минава през ограда отвъд края на пистата, лявото крило се откъсва, след като удря къща Самолетът се плъзга от края на пистата, разбива се в оградата около летището и по пътя преди да спре едното му крило се откъсва, тъй като се удря в къща. Част от опашката на самолета е откъсната, преди лявата страна на пилотската кабина да удари дърво. Дясната страна на корпуса удря дървена колиба, в която има камион пълен с гуми и гориво, които експлодират. 20 пътници загиват на борда, а 3 почиват по-късно в болницата. Часът е точно 15,04.
Разследване от страна на властите на летищата в Западна Германия първоначално обвинява Тайн. По-късно е установено, че катастрофата е причинена от кишата на пистата, което забавя твърде много самолета, за да излети. Тайн е освободен през 1968 г., 10 години след инцидента.
По време на катастрофата, Манчестър Юнайтед е сред най-силните отбори в Англия и Европа, а футболистите са наречени „Бебетата“, тъй като всички те са част от младежките формации на Манчестър Юнайтед. Мениджър на тима е Мат Бъзби, който е сред оцелелите в катастрофата. По това време той прави истинска революция на Острова, залагайки на единствено млади играчи.
Подмладеният отбор печели първите си отличия – две титли в Англия, през 1956 и 1957 и достига финал за Купата на Англия през 1957 г. Това е и периодът, в който за първи път се появява прякорът „Бебетата на Бъзби“. Всички виждат в тях блестящо бъдеще, до черния 6 февруари.
Трагедията е огромна – сред загиналите са девет от Бебетата на Бъзби – Джоф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулман, Дънкан Едуърдс, който е смятан за следващата голяма звезда на английския футбол, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Били Уелън. Загиват и трима души от щаба на мениджъра – секретарят Уолтър Крикмър и треньорите Том Къри и Бърт Уейли.
Бъзби оцелява като по истинско чудо, налагало се дори на два пъти да викат в болницата свещеник, който да чете молитви над безжизненото му тяло. Шотландецът се възстановява и се завръща в Манчестър 71 дни след катастрофата.
Той обаче не се отказва и продължава да залага на младите. Десет години по-късно Бъзби и Манчестър Юнайтед печелят европейската купа през 1968 г. с новото поколение „Бебета“.
Всяка година на този ден стадион “Олд Трафорд” в Манчестър се превръща в храм на почит към Бебетата на Бъзби. На една от стените на арената има часовник, който е спрян на 15,04 ч, 6 февруари.
Към официалните места и административната част води тунел, който се нарича “Мюнхен”. В него стените са облепени със снимки на онзи отбор, както и изрезки от световни вестници, отразили трагедията тогава. Има и мото:
“До 6 февруари 1958 г. Юнайтед бе отборът на Манчестър. След смъртта на Бебетата на Бъзби, тимът прикова вниманието на целия свят”.
Това е денят, в който един безкрайно талантлив отбор нямаше никакъв шанс да спечели последния си мач. Но дори и днес младите футболисти продължават да са символ на безсмъртието.
