Тази седмица започна световната конференция на ООН за климата с фокус върху адаптирането към климатичните промени и изграждането на устойчиви икономики. Насред тревожните тенденции и песимистичните статистики, има и добра новина – озоновата дупка над Антарктида е започнала да намалява. Това става ясно от последните данни на Световната метеорологична организация, предаде бТВ. Според доклада този жизненоважен защитен слой е върнал нивата си от 80-те години на 20. век. Ако продължат глобалните действия за ограничаване на количествата вредни емисии в атмосферата, озоновата дупка може да се затвори напълно до средата на този век.
В същото време обаче учените предупреждават, че за последните 10 години глетчерите в Швейцария са загубили една четвърт от общия си обем. А до края на века могат да се стопят почти изцяло. Швейцарската гара Мортераш се намира на едва три километра от алпийския ледник и е част от маршрута на една от най-живописните железопътни линии в света. Линията свързва Швейцария и Италия през Алпите. Всеки ден стотици туристи спират на гарата, за да зърнат глетчера с очите си. През последните години ледената шапка все повече изчезва.
„Днес ледникът се отдръпнал, но преди време цялата околност беше напълно покрита с ледена обвивка. Тук преди имаше леден къс с височина 100 метра, издигащ се на склона отсреща, дълъг километри. През последните десетилетия всичко това вече го няма“, казва журналистът Барт Рейжнен.
Днес мястото се е превърнало в туристическа пътека.
„Не съм сигурна колко е дълга, но е сериозна разходка. По пътеката има табели, които показват докъде преди е стигал ледникът“, обяснява Хелън Еккер, специалист по климатичните промени. По пътеката има табели, които показват докъде преди е стигал ледникът, а малко по-напред може да видим и нивото през 1985. “Тук можем реално да проследим как ледникът се отдръпва все по-бързо и по-бързо“, казва още Еккер.
До 2023- та ледът е стигал дотук. През последните две години това пространство се е разтопило. Както виждате, съм пред вас по тениска. Много е топло. И в този момент ледникът продължава да се топи. Буквално виждате как ледът се отдръпва пред очите ви“, посочва Барт Рейжнен. Според проучвания през последните 25 години близо 40% от обема на ледниците в Алпите се е разтопил. Промените изненадват дори и учените, а последствията засягат всички нас.
Климатолът Матаяс Бавай през 2009 прави прогноза, според която в най-лошия възможен сценарий ледникът зад него ще се стопи за осемдесет години. „По онова време мислех, че това е наистина крайно, че това е най-лошият възможен сценарий, че не е реалистично“, казва той. Но сега се оказва, че е бил твърде предпазлив. Ледникът най-вероятно ще се е стопил напълно след само тридесет години.
Ако ледниците изчезнат, това би означавало и много по-малко топене на вода през летните месеци. „Последствията са за селското стопанство и природата. Но също така и за нас в Нидерландия. Река като Рейн се захранва частично от топенето на ледници в Алпите, а Рейн е важен източник на прясна вода в Нидерландия“, опасява се Хелън Еккер.
„Да сравниш старите снимки с това, което е сега, е доста тъжно. Никога не бих могъл да си представя подобно нещо, когато бях млад“, казва Петер Беби, жител на Давос.
Топенето на ледниците илюстрира едно от многото лица на климатичните промени. A природните трансформации не засягат бъдещето, а настоящето ни. Топенето на ледовете нарушава естествения баланс, от който зависи животът в цели региони на Европа.
