За честта на Белово при погрома на Априлското въстание се жертва един непознат беловец. Той отива на сигурна смърт, за да могат съселяните му да живеят. Тази история оживява благодарение на потомъка Йордан Мерачев, който наскоро дари на Историческия музей ценни семейни реликви и един прокълнат ръжен, за да се знае и да се помни. Става дума за Мито Дамянов. За него разказа пред БНР директорът на Историческия музей в Белово Севдалина Попова:
“Този поборник води бой с турците при входа на дефилето за Велинград. Това е последното сражение от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг. Те са пряко свързани с Беловския революционен комитет. Белово е обявено за укрепен въстанически пункт. След като води сражение с редовна войска, Мито Дамянов е ранен, но успява да се укрие. Тогава турският главнокомандващ заварва селото и казва на съпругата му, че трябва да го намери и той да се предаде, иначе ще запали църквата, в която са затворени жените и децата. Тя му съобщава вестта и той се предава, след което е обесен.
На обесването присътват брат му и двамата му сина. Ангел е само на 15 години. Той е потресен и записва своите спомени. Историята е съхранена. Тя е съпроводена с кървавата диря, която оставя и единствената туркиня, живееща в село. Тя наръгва с ръжен вече обесения Дамянов. Този ръжен е съхранен и дарен на музея. А Мито Дамянов е един от героите на Априлското въстание, който остава встрани от голямата история.
