Днес отбелязваме големия женски празник Бабинден! На този ден на почит са “бабите” – жените, които в миналото помагали при раждане на младите булки и невести. А самият обичай се нарича “бабуване”.
Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, гинеколозите, родилките и здравето на децата.
Обичаи и традиции
Празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес е изгубил доста от обредните си обичаи, но на някои места продължава да се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
В миналото на този ден бабата е ставала рано и посещава домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден – до тогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят.
По традиция бабата идва в къщите с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят. След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват “да полеят” на бабата. Поливат й да се измие, даряват я с нова кърпа и сапун, като в кърпата винаги има завързана пара. Също носят погача, сирене, някаква гозба, вино или ракия. Сядат на трапезата и се гощават. Развеселени, жените стават да играят хора, като си пеят, а бабата, с една лопатка, на която има жива жар и стрит цвят от различни билки, ги прекажда. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Основните моменти на празника са къпането на децата от бабата и „къпането“ на бабата. Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. Водят бабата да я изкъпят и я връщат на ръце в дома.
Важно е всички майки на вече по-големи деца да се измият добре сутринта. С босилек, здравец, кърпа и сапун се ходи при бабата и се дарява.
За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него. Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.
