Банскалията Методи Баненски е роден на 7 март 1949 година. Но смята за по-ценна една друга дата – 8 март. Защото за 72-годишния мъж тя е не само личен, но и професионален празник. Точно на този ден преди 44 години Методи Баненски става част от Планинската спасителна служба. Цели четири десетилетия и още четири години отгоре банскалията изпълнява с достойнство и отдаденост мисията „Спаситела”.
Някои определят него и колегите му като спасители в снега, други – като спасители в планината, трети – като спасители в гората. И всички имат право. Защото бай Тоде, както е известен в Банско, е повече време сред природата в Пирин планина, отколкото вкъщи. За тези 44 години е излизал на стотици спасителни акции, спасени са животите на много хора. На хиляди други пък е оказана помощ, за да намерят верния път, за да стигнат до хижата, за да слязат в най-близкото населено място, за да не срещнат смъртта в горските дебри.
Методи Баненски е доайенът сред планинските спасители. Неговата дума се чува от останалите и има защо. Колко ли пъти му се е налагало да изостави близките си, да напусне някое тържество, защото е получен сигнал за бедстващ турист в Пирин планина?
„Не съм ги броил. За мен е важно да се действа. Където и да съм, звънне ли ми телефонът, че трябва да се спаси човешки живот, ставам и тръгвам. Това е положението. Близките ми винаги са ме подкрепяли. Те знаят отпреди 44 години, че първо е службата, после е семейството. Защото службата ми е да спасявам хора, от това по-благородно и по-значимо дело няма”, убеден е възрастният банскалия, който все така е на пост в планината и не се дава на по-младите си колеги. Той и останалите планински спасители са в центъра на медийното внимание най-вече през зимата. Но не им е лесно и през лятото.
„Планината, особено пък Пирин планина, е красива и през зимата, и през лятото, но винаги крие опасности, с които сме длъжни да се съобразяваме. Не бива нито да се надценява, нито да се подценява. А ние винаги сме нащрек, всеки един ден. Защото човешкият живот е безценен, без значение в кой сезон сме. Зимата крие повече рискове заради снега и лавините, но и през лятото не са изключени инциденти”, споделя бай Тоде.
Предупреждава, че всяко подценяване на ситуацията в гората води до травматизъм, до проблем. Затова трябва да се следят прогнозите за времето, да се следват указанията на спасителите, да вървят по маркираните пътеки, да не излизат встрани. Спазват ли всички тези правила, ще е по-лесно и безопасно и за тях, и за спасителите.
Опитният спасител е наясно, че в планината времето бързо се променя, може да се развали изведнъж и това трябва винаги да се има предвид. Много важни са екипировката, подходящото облекло и обувките. Туристът трябва да е спокоен, да познава маршрута, да не се притеснява.
Планинарите е нужно да следват регламентираните пътеки, да не излизат от тях, тъй като има опасни и рискови участъци. Препоръчително е да се ползва най-лекият достъп от начална до крайна точка.
Банскалията има „благата” задача да спасява хора. Изповядва, че признанието му е да спасява човешки живот. Макар често да рискува и своя. Но това е съдбата му. Радва се, че в последните години в ПСС дошли прекрасни млади хора, страхотна смяна ще са те на такива като Методи Баненски. Спокоен съм, че има кой да продължи делото ни и да спасява човешки живот, казва той.
Но бай Тоде не смята да си даде заслужена почивка, да спре. Защото неговият живот е да спасява живота на другите. Затова и утре ще е там. На поста си в Пирин планина. Готов да направи всичко, за да помогне на всеки, който бедства в планината. Да даде съвет на по-младите си колеги. Да бъде пример как трябва да си отдаден на една кауза, благословена от Господ: Спасител!
