“Тече, всичко тече,
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк”.
И:
“Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря, дали?”
Помните ли тези песни? Те принадлежат на Асен Кисимов – любимият на всички бате Асен, роден на 3 май 1936 година. Разказвачът на приказки! „Да запазиш детското у себе си, да запазиш непосредствеността“ – това е максимата, по която се води актьорът през целия живот. Разказването на приказки е призванието му. Асен Кисимов е човекът, който изпя едни от най-знаковите детски песни – „Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“ и много, много други. Гласът му беше благ, познат и близък, завинаги запечатан в съзнанието на поколения българи. Глас, който винаги може да ни стопли и да ни накара да се усмихнем, независимо на колко години сме.
Асен от малък се увлича по песните и изкуството, а майка му Людмила му предава любовта към книгите. На 14 години за първи път се качва на сцената на Народния театър. Има над 30 роли в киното и над 100 – в театъра. Ролята му на Николай в „Необикновен процес“ е удостоена с първа награда през 1964 година на националния преглед на българската драма и театър. Едни от най-обичаните роли на Асен Кисимов са във филмите „От нищо нещо“, „Бягащи кучета“, „Понеделник сутрин“, „Бронзовата лисица“ и „Топло”.
Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България” в България, както и в Холандия, Израел, Унгария и Австрия. Записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най-известни песни.
На въпроса, ако можете да застанете на място, от което да ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората, отговорът неизменно е : “Ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров – Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам – познайте какво? Надежда за всички.”
Синът му Йордан разказва, че на рождения му ден Асен обикновено отсъствал заради ангажиментите си на актьор. „Като баща беше уникален. Съумяваше да превърне всяко семейно задължение в игра. Да каже, едно прахосмукане се превръщаше в някаква гонитба из цялата къща”, спомня си наследникът на бате Асен. И добавя: „Имам от него нещо, което ми е останало – любовта към децата. Няма нещо в този живот, за което да съжалявам повече от това, че родителите ми ги няма, за да дадат на тези деца това, което можеха да им дадат”.
Последните му думи на Асен Кисимов, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им:
„Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят”.
“Разказвам на учениците неща, които не им се преподават в училище…”
“Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба…И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот”.
