Представен премиерно в „Особен поглед“ – програмата в Кан, която обръща специално внимание на интригуващи, провокативни, неконвенционални киноистории, новият филм на режисьора Константин Божанов „Безсрамните“ бе възнаграден с овациите на публиката и филмовите специалисти. Филмът е копродукция между Швейцария, България (Клас филм), Франция, Тайван и Индия, а изпълнителката на една от главните роли в него – Анасуя Сенгупта получи приза за най-добра актриса в конкурсната програма. Тя стана и първият индийски актьор в историята на Кан, удостоен с такава награда, и незабавно се превърна в звезда в своята родина.
Самата история за създаването на този филм е изключително интересна – работата на Божанов по идеята започва преди повече от десетилетие, като началото е поставено с книгата на Уилям Далримпъл „Девет живота: По следите на свещеното в съвременна Индия“ и желанието на Божанов да направи документален филм, в който да се преплитат четири различни истории от тази книга, една от тях е на проститутка от Карнатака, северна Индия. По време на проучването на режисьора се ражда и идеята за любовна история, която постепенно се превръща в основа на „Безсрамните“. Документалната идея се трансформира в проект за анимационен филм за възрастни и именно когато Божанов открива онлайн Сенгупта като художник и сценограф, който би могъл да визуализира идеите му, той осъзнава, че именно тя може да се превърне в една от главните героини на неговия драматичен сюжет. Сенгупта влиза в ролята на Ренука, която е принудена да избяга от публичен дом в Делхи, след като убива един полицай. Тя търси убежище в общност на „девдаси“ в едно малко градче в северна Индия, където се запознава с младата Девика. Двете жени се влюбват, макар съдбата да им е отредила живот, от който не могат да избягат. Въпреки всичко, което им поднася реалността, те се опитват да намерят своя път към свободата.
Финализирането на бюджета за започване на снимки на „Безсрамните“, превърнал се в игрален проект, не е единственото препятствие за реализирането му – след световната Covid-криза Индия не е толкова подходяща дестинация, а освен това е малко вероятно да се получат необходимите разрешения, като се има предвид сюжета и специфичната любовна история. Изход от тази ситуация предлага Катманду, Непал. За целия творчески екип е изключително важно дали филмът ще има шанс да се появи по кината в Индия и как ще го приеме публиката. „Най-голямото предизвикателство за мен е фактът, че аз съм чуждестранен режисьор, който разказва необичаен сюжет от реалността на Индия на индийски език. Подготвен съм да бъда атакуван от всички страни. Но е много важно да знам дали съм успял да развълнувам публиката“, споделя Константин Божанов. „Отзивите от фестивалната публика в Индия са изключително възторжени, прожекциите се разпродават моментално. Но в същото време е изключено филмът да мине през цензорния борд на Индия, което за съжаление прави широката дистрибуция невъзможна. Въпреки големите компромиси, с които се наложи да се примиря, „Безсрамните“ се доближава до типа филм, който исках да направя… Моите филми не са реалистични, по-скоро се опитвам да създавам светове, в които влизаш и оставаш там от първия до последния кадър.“
Визуален артист, режисьор и сценарист, след дипломирането си в Националното училище за изящни изкуства в София, Константин Божанов получава магистърска степен в Royal College of Art в Лондон. След това се мести в Лос Анджелис и Ню Йорк. Дебютът му като режисьор е с документалния филм „Лимонът си е лимон“ (2001). Първият му пълнометражен игрален филм е „Аве“ (2011) с Ованес Торосян и Анджела Недялкова в главните роли, чиято премиера е в „Седмицата на критиката“ в Кан. През 2017 година „И после светлина“ с участието на Бари Кеоган е представен премиерно в конкурсната програма на Ротердам. Филмите на Божанов са представяни на над 100 фестивала в цял свят и печелят десетки номинации и награди.
В актьорския екип на „Безсрамните“, освен Анасуя Сенгупта, участват още Омара Шети (Анукша Сугуна Пушпарадж) в ролята на невинната, млада Девика, Аурошика Дей, Рохит Кокате, Мита Вашиш и др. Композитор е Петър Дундаков. Филмът е реализиран с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.
