Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
четвъртък, 25 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Бизнесът настоява за повече антикризисни мерки

Според организациите, ефектът на кризата не отслабва, а се засилва

Kmeta.bg от Kmeta.bg
март 30, 2026
в България, Бизнес
Време за четене: ~ 1 мин.
8 0
0
Снимка Красимир Свраков

Снимка Красимир Свраков

9
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Работодателските организации настояват правителството да задълбочи антикризисните мерки с цел навременното овладяване на инфлационния шок, създаден от конфликта в Близкия Изток. Призивът идва с писмо до министър-председателя, министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията, изпатено от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Съюзът на международните превозвачи (СМП).

“С притеснение наблюдаваме увеличаващата се вероятност военните действия да продължат все по-дълго и да прераснат в дългосрочен сблъсък с потенциал да преминат в 2027 година. Нарастващите цени на петрола, природния газ, амоняка и торовете заплашват икономическата устойчивост на индустрията, логистиката, земеделието и индиректно удрят сектори като туризма. Обръщаме внимание, че в някои азиатски държави вече се очаква разкъсване на веригата за доставки и преминаване на режими”, се казва в позицията.

КРИБ, БФИЕК и СМП оценяват предприетите мерки от правителството като такива с недостатъчен обхват и дълбочина, поради засилващият се, а не отслабващ, интензитет на кризата. Икономическата логика е инфлационният шок да бъде спрян максимално рано по веригата на стойност, а именно в производството и логистиката, смятат от бизнеса.

Ето защо организациите призовават правителството в рамките на седмицата да предприеме следните стъпки:

1.Актуализиране на размер на компенсациите за 50 на сто от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч (вместо 63,9 евро/мвтч) в енергоинтензивната индустрия. Тя формира 26% от брутния вътрешен продукт и заема ключова позиция в най-ранните етапи по веригата на стойност, с пряк ефект за формиране на ценовите равнища. Долният праг от 50 евро/мвтч е широко възприет в Европа и определен в Пакта за чиста индустрия (CISAF). По този механизъм вече са нотифицирани над 11 млрд. евро за други страни от ЕС, докато България очаква нотификация за едва 125 млн. евро, вместо да заяви пълния възможен ресурс от 150 млн. евро. Мярката има и дългосрочен характер, тъй като 50% от средствата по механизма е задължително да бъдат инвестирани в декарбонизация. Липсата на адекватна и навременна компенсация за енергоинтензивната индустрия поставя под реален риск сектор, който генерира една четвърт от българската икономика. Това неизбежно ще доведе до загуба на конкурентоспособност, свиване на производството и повишаване на цените в цялата икономика.

2.Изработване на национален механизъм за частично компенсиране на извънредния ръст на разходите за гориво на превозвачите, който да бъде финансиран от пропорционално повишените приходи от ДДС върху горивата. Тази мярка е възможно да бъде нетно неутрална за държавния бюджет и следователно да бъде лесно изпълнена в рамките на удължителния бюджет. Поради ниските маржове в логистиката, секторът е едновременно критичен за поддържане на устойчиви вериги за доставка и поставен в центъра на веригата на стойност, т.е. с висока тежест при формирането на ценовите равнища.

Освен че и двете мерки могат да бъдат изпълнени в рамките на удължителен бюджет, те също са и изпълнение на решението на Народно събрание от 13 март 2026 г. за предприемане на спешни мерки за ограничаване на икономическите последици от високите цени на суровия петрол и природния газ. Те са таргетирани и прецизни (за логистиката могат да бъдат допълнително калибрирани) по своя характер и се вписват в заявената от правителството линия на действие.

КРИБ, БФИЕК и СМП смятат, че при превръщане на конфликта в Близкия Изток в дългосрочен сблъсък, негативните последици трябва и ще бъдат понесени балансирано от държавния бюджет, обществения сектор, частния бизнес, потребителите и данъкоплатците. В същото време, тези последици трябва да бъдат минимизирани и овладяни в началото на веригата на стойност, преди да са се разпространили неконтролируемо и хаотично като поскъпване на потребителските стоки, разкъсване на логистични вериги, фалити на индустриални предприятия, освобождаване на служители и в крайна сметка – обществено недоволство и хаос.

Тагове: бизнес организацииКРИБкризамеркитоп
Предишна Статия

Българинът ползва 17 дни болнични в годината

Следваща Статия

“Зона Б-5” с модерни зелени зони за отдих

Свързани Статии

Над 67 000 хора от уязвими групи с топъл обяд и през 2026 г.
България

Социалната пенсия за старост става 183,81 евро

юни 24, 2026
111
София въвежда нов модел за инвестиции в градската инфраструктура
България

Учители, лекари и IT специалисти са започнали работа у нас по “Избирам България”

юни 24, 2026
113
DG Art Gallery продължава пътя на Vivacom Art Hall
България

DG Art Gallery продължава пътя на Vivacom Art Hall

юни 24, 2026
109
Подготвихме ли се срещу пожарите в горите през лятото
България

Подготвихме ли се срещу пожарите в горите през лятото

юни 24, 2026
103
Общините с нови предложения за управление на отпадъците от опаковки
България

КЗК отмени поръчката за проектирането на Националната детска болница

юни 23, 2026
103
БАН с три сценария за българската икономика
България

Минималната работна заплата се замразява до 2028 г.

юни 23, 2026
162
Следваща Статия
“Зона Б-5” с модерни зелени зони за отдих

"Зона Б-5" с модерни зелени зони за отдих

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Amazon връща повече вода на общностите в Индия, отколкото консумира

Amazon връща повече вода на общностите в Индия, отколкото консумира

юни 24, 2026
Вечерни новини: Бюджет 2026 с близо 6% дефицит; Винетките поскъпват с 30%

Вечерни новини: Бюджет 2026 с близо 6% дефицит; Винетките поскъпват с 30%

юни 24, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • COREJIO