Четирите национално представителни организации на работодателите призоваха всички производители, доставчици на услуги, вносители и търговци да свалят цените, след като Народното събрание гласува тези дни по-високи компенсации за тока. АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ благодариха на всички народни представители, гласували по-високите компенсации за 2023 г., като определиха това за национално отговорно отношение в интерес на конкурентоспособността на бълагрската икономика и всеки един гражданин.
В момента всички небитови потребители на електроенергия са компенсирани за разходите над 250 лева за мегаватчас, но от Нова година прагът е 200 лв. за мегаватчас, което означава, че разходите им за ток ще намалеят.
“Призоваваме всички производители, вносители, доставчици на услуги, търговци да калкулират тази стабилност в цените в посока надолу”, заяви Добри Митрев, председател на БСК. “Очакваме цените по цялата верига от производството до цената на дребно, ако не бъдат намалени, то да бъдат задържани, за да се укроти и върне инфлацията и да може България да постигне целта си за влизане в еврозоната през 2024 г.”, посочи Васил Велев от АИКБ.
По думите му бизнесът трябва да прояви отговорност и етичност, дори “да затегне малко коланите”, но все пак да търси резерви и за вдигане на доходите на работещите.
Максималният осигурителен доход
В същото време работодателските организации се противопоставиха на плановете да се завиши максималният осигурителен доход на 4200 лв. догодина. Този таван бе гласуван на първо четене в социалната комисия в парламента.
“В началото на 2022 г. максималният осигурителен доход бе 3000 лв., от 1 април стана 3400 лв., а сега се предлага да скочи от 1 януари 2023 г. на 4200 лв. За една година това е ръст от 53%. Това е безубно, вредно и икономически необосновано”, заяви Васил Велев.
Подобен скок на разходите на работодателите, наред с гласуваното на първо четене увеличение на минималната работна заплата на 850 лв. за 2023 г. ще ограничи възможностите за инвестиции на фирмите и ще увеличи сивия сектор, посочиха работодателските организации. Според тях политиците грешно четат евродирективата за минималната заплата, където никъде не се посочвало, че тя трябва да е равна на 50% от средната заплата за страната.
