Днес се навършват 1104 години от най-великата победа на България на бойното поле.
На 20 август 917 г. край река Ахелой се е състояло паметното сражение между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока.
Защо се стига до тази битка?
България е във възход след условия, поставени на Византия и унизителни за нея, постигнати през 913 г. Византийският император не може да се примири с това. С тази битка той иска да неутрализира този подем. Това сражение е може би най-грандиозната битка за тогавашния период на европейското Средновековие. От летописците е известно, че двете армии наброяват около 120 000 души
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано.
Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното ѝ крило губят бойно построение.
Българският цар Симеон със своята конница и скрити резерви зад хълма Биберна, до днешният град Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Ромейските войници се паникьосват и отхвърлени към морето, започват да бягат. Същевременно българският център и лявото крило контраатакуват ромеите. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на противника и бягството му от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част от тях са посечени, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.
Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. Лъв Фока пък едва намерил спасение в крепостта Месемврия.
Въпреки успеха, Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземането на Цариград.
Победата на 20.08.917 г. в битката при Ахелой затвърждава България като най- мощния фактор не само на Балканите, но и в цяла Европа.
