Няма семейство, което да не се е оплело в конците на здравната ни система. Колкото повече пари се наливат в нея, толкова по-неадекватно за хората става лечението, а нуждата от навременна помощ става все по-неотложна. От Института за пазарна икономика (ИПИ) се опитват да намерят къде точно се крие коренът на проблемите.
България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и съответно, осигуреност с легла – за болнично лечение в Европа. В регионален аспект обаче се наблюдава концентрация на болници в големите области – София, Пловдив, Бургас и Варна. Всяка област разполага с поне 2 болници, като 66 (от общо 342) болници са концентрирани в столицата. В областите се наблюдават различия както в броя на леглата спрямо населението, така и в дела на леглата в МБАЛ. Най-нисък брой легла спрямо населението има в областите Перник, Ямбол и Видин.
Дисбаланси в системата
Разходите също се концентрират в областите с добре развита болнична мрежа. Друг фактор, който силно влияе на разходите за болнично лечение, е наличието на медицински университет в региона. Между столицата и област Перник разликата в разходите за болнична помощ на един здравноосигурен е близо 5 пъти. С нисък разход са области в съседство до голям областен град или тези с намаляващ брой население.
“Силното изместване на разходите в системата на здравеопазване от извънболнична грижа към болнично лечение е един от сериозните дисбаланси в системата, който влияе негативно на нейната ефективност и ограничава постигането на добри резултати с по-нисък разход”, отчитат от ИПИ.
Една от причините е, че болничното лечение е относително по-скъпо в сравнение с профилактиката и извънболничната грижа, а друга е, че по-ранното откриване и лечение на редица заболявания предотвратява усложнения и допълнителен разход в бъдеще. Въпреки това в организацията и управлението на системата ни сега съществуват редица финансови стимули, които изместват разходите за лечение към болниците и ограничават ресурса за профилактика.
Пандемията
Пандемията от коронавируса води до сериозно намаляване на общия брой на хоспитализациите – през 2020 г. те спадат с 18,3% спрямо предходната година и все още (през 2021 г.) остават под броя им през 2016 г. Това не е учудващо, като се има предвид ограничаването през част от годината на плановия прием в болниците и концентрирането на болничен ресурс към лечение на болни от ковид. Въпреки това обаче през 2021 година по данни на НЗОК са реализирани над 1,8 милиона хоспитализации, които са много за страна с население малко над 6,5 милиона души.
