При целия политически шум, насочен към създаване на усещане за тежка криза, ударна доза икономически данни от последната седмица рисува една далеч по-спокойна и дори умерено оптимистична картина. Новото правителство започва мандата си с няколко своеобразни бонуса, които поне в първоначалния период ще дадат пространство за свършване на работа и преодоляване на структурни проблеми – ако, разбира се, има воля за такива действия. А това е важно, защото предизвикателствата в средносрочен план – да споменем само надвисналата рецесия в двигателите на европейската икономика, цялостната загуба на конкурентоспособност на ЕС, неизвестността от търговската политика на САЩ – изискват България да създава дългосрочно добра среда за инвестиции и за повишаване на производителността на човешкия капитал. Темата коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Ако започнем с данните за инфлацията, ръстът на цените през януари е чувствително по-висок от отчитания през предходните месеци. Спрямо декември увеличението е с 2%, а на годишна база – с 3,7%. Това обаче е далеч от катастрофичното говорене през последните седмици. Още повече, в голяма степен отразява ефекта от еднократни фактори – например отпадането на нулевата ставка за ДДС за хляба и намалената ставка за ресторантите, административното повишение на цените на електроенергията, скока на цената на природния газ и петрола на глобалните пазари. Not great, not terrible – тази динамика обаче означава, че периодът на спад на средногодишната инфлацията приключи и в следващите месеци ще имаме стабилизиране около настоящите темпове. Дали ще е достатъчно за покриване на критерия за ценова стабилност за приемане на еврото? Дори да е, икономиката изглежда ще функционира при инфлация от около и над 2 процента независимо от анемичния растеж в големите европейски икономики.
Може би по-важно за спокойствието на управляващите е какво става на пазара на труда. Накратко – България продължава да поддържа ниска безработица, леко нарастваща заетост и двуцифрен ръст на заплатите. Наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2024 г. показва спад на коефициента на безработица с 0,4 процентни пункта спрямо година по-рано до 3,8%. За същия период коефициентът на заетост във възрастовата група от 20 до 64 години нараства с 0,7 пункта до 76,8%. Демографските тенденции видимо натежават – броят на заетите под 35-годишна възраст продължава да намалява, докато сериозно се увеличават заетите лица над 55 години.
Наетите лица се увеличават за 12-те месеца до декември с 25,7 хиляди, като продължава спадът в преработващата промишленост и селското стопанство, докато отчетливо нарастват наетите в хотелите и ресторантите, строителството и ИТ сектора. Видим е и ефектът от механизма за лична помощ, който е основна причина за увеличение на наетите в социалните дейности с над 12 хил. лица (и над 40 хиляди за последните четири години).
Структурните дефицити на пазара на труда и демографските процеси продължават да оказват сериозен натиск върху разходите за труд, макар темповете на увеличение на средната заплата леко да се забавят до 13,7% към последното тримесечие на годишна база. В частния сектор ръстът е малко по-висок – 14,2%. По-осезаемо растат средните възнаграждения в сектора на услугите – търговия, транспорт, туризъм. В професионалните дейности и научните изследвания също има бърз ръст, като там заплатите вече са устойчиво над 3 хил. лева. При ИТ услугите и телекомуникациите увеличението е малко под 10%, но там средните нива са най-високи и далеч над останалите отрасли.
Данните за индустриалното производство и износа дават основания за тревога, макар да не са изненада на фона на стагниращите икономики на водещите ни търговски партньори. Износът на стоки спада на годишна база през цялото четвърто тримесечие, индексът на производство в преработващата промишленост отчита лек спад през ноември и декември.
И всичко това дава доста приличен ръст на БВП за четвърто тримесечие от 3,1% на годишна база, при средно 1,1% за ЕС и едва 0,9% за еврозоната. България е сред страните с най-висок икономически растеж, заедно с Испания, Полша и Литва. Основен двигател на растежа у нас е потреблението, докато инвестициите имат минимален принос, а износът видимо „дърпа“ назад. Оптимистичният прочит е, че има огромен потенциал за растеж през 2025 г., ако се „отключат“ както публичните инвестиции при стабилност в управлението, така и частните при фискално благоразумие и заявки за структурни реформи. Няма основания новото правителство да търси оправдания в несъществуващи кризи и лошо икономическо наследство.
