На 2 юни всяка година си припомняме за великото дело на Христо Ботев и героите, дали живота си за свободата на родината ни. В 12 часа на обед затаихме дъх, наведохме глави, за да се почетем паметта им. Но… това не е ли “патриотизъм” за 180 секунди? А възпитава ли се родолюбието? Как се поддържа силата на духа в трудни времена? За посланието и мисията на големия наш революционер и поет, съвременните герои и тези в миналото – разговаряхме с актьора, известен с емблематичния образ на Христо Ботев – Искрен Красимиров.
– Днес цяла България сведе глава пред подвига на Христо Ботев и загиналите герои за свободата ни. Какво означават за Вас тези 2 минути, в които застиваме на място, а сирените вият?
– Казвам ви го директно – за мен тези две минути са като всеки други две минути в този живот. За разлика от повечето наши сънародници, аз не почитам героите само в 12 ч на 2 юни, а го правя всеки Божи ден. Изнасяйки моите уроци по родолюбие под формата на образователен филмово-театрален спектакъл, посетих физически вече над 1000 училища, детски градини, музеи, театри, читалища у нас и в чужбина. Стотици хиляди деца бяха докоснати от делото на моя проект “НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ”. Така че – за да отговоря на въпроса ви, да – спирам и стоя мирно. Но аз славя Героите всеки ден. Това е посланието ми – хората да се сещат за Ботев и Левски всеки ден.

– Възпитава ли се патриотизмът?
– Разбира се, че се възпита, и то от най-ранна детска възраст. Ядосвам се, когато от някои детски градини ми кажат “Г-н Красимиров, нашите деца надали ще разберат кои са Левски и Ботев, дори да дойдете при нас…” Затова се боря – децата ни да знаят героите и историята ни. Да се гордеят и да се вълнуват. А не като мен, когато бях на техните години, когато историята ми беше безинтересна. Но и аз пораснах, и поумнях – излязоха и документи, от които разбрах, че моя пра-прадядо е бил един от 200-те Ботеви четници. Тогава живота ми се преобърна на 180 градуса и започнах да снимам филми за героите ни, основах “НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ”, и се посветих на каузата да бъда апостол – да обикалям училища и детски градини и да уча децата ни на родолюбие. Защото по образование аз съм режисьор и историк, по призвание – артист, а по професия – апостол.
– А възпитава ли се духът? Как се поддържа сила на духа (особено в трудни времена)?
– Силата на българския дух е безгранична. Аз се радвам, че успяхме да я демонстрираме заедно с моите приятели от “НЕзабравимата България” в новия филм на журналиста Николай Дойнов, излъчен тези дни в ефира на една от националните ни телевизии. Заснехме изключително вълнуваща възстановка на събитията от 17 май 1876 г. на борда на “Радецки” и превземането му от Ботевата чета. Всички гледали лентата “РАДЕЦКИ” са усетили магията и силата на българския дух.

– Как би изглеждал един съвременен герой? Имаме ли изобщо герои в страната ни днес?
– Горд съм, че децата ме наричат “герой”, “апостол”, “будител”, дори “светец”. Не се приемам за нито едно от тези неща обаче, аз съм прост работник, както е казал някога и Левски. Работник за каузата “БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ”. Няма по-велика кауза. А лично за мен – моите герои са децата. Всички тези стотици хиляди слънца, които усмихнах през годините, и дай Боже, да продължа да радвам и занапред.
– Бихте ли казали само с една дума посланието, което ни е оставил Ботев?
– После отечеството си, съм обичал най-много тебе – така пише той до милата си Венета. И я призовава да гледа 40-дневното бебе – неговата дъщеря Иванка и да помни “любящия теб Христа”. Това е думата, с която описвам Ботев – ЛЮБОВ. Любов към България. Това е и моето послание към Вашите читатели – да обичат и да помнят героите всеки ден, не само днес – на 2 юни. И да се гордеят, че са Българи. Аз съм горд!









