Британките Патриша Холфон и Мишел Авин загърбват родината си, за да останат завинаги в “нашият дом Лесичери”. Павликенското селце, в което майката и дъщерята се влюбват.
“За нищо на света не бихме си тръгнали оттук”, споделят те.
Всичко се случва преди 14 години, когато двете се премстили в малкото населено място. Вече имат няколко имота тук и периодично посрещат гости от родината си, за да им показват красотата на региона. Споделят, че чувстват местните като част от семейството, защото те ги приели изключително топло и приятелски. Категорични са, че такива взаимоотношения в родината им са нещо необичайно и затова оценяват всяка добра дума и мил жест, който получават от хората в Лесичери.
Семейството дошло в България, защото имало нужда от промяна. Лошите метеорологични условия във Великобритания, непрекъснатият стрес, трафикът и забързаният живот ги изморили до краен предел и не виждали бъдещето си на Острова. Пръв у нас дошъл съпругът на Патриша, за да огледа и разузнае района. Намерил къща в Лесичери, която преценил, че може да стегне и да стане удобна за живеене.
„Няколко години бяха необходими, за да се реновира имотът и да стане такъв, какъвто си го представяме. Умишлено избрахме по-голяма къща, за да побира всички наши роднини, които идват да ни гостуват. Лесичери е нашият дом, тук е красиво, чисто, въздухът е уникален, природата е магическа, а спокойствието – блажено“, разказва Патриша.
Нейната дъщеря Мишел била заразена от ентусиазма на родителите си и убедила съпруга си и те да се установят в малкото населено място. Купили къща и тя се преместила. Мъжът й работи във Великобритания, но дели времето си между България и кралството.
„Закичваме се с мартеници, празнуваме Трифон Зарезан, знаем какво прогонват кукерите… Запознати сме и с вашата традиционна кухня, но макар да ни харесва, не можем да усвоим рецептите“, посочва Мишел.
Тя споделя, че има три момчета, на 30, 29 и 22 години, които живеят във Великобритания, но при всяка възможност идват насам. Заради коронавируса обаче отдавна не са имали шанса да посетят Лесичери и затова няма търпение отново да ги види.
Преди няколко години съпругът на Патриша починал в селото. Така се стигнало до противоречив момент, свързан с погребението. Той бил католик, а семейството настоявало опелото да се извърши в църквата в Лесичери. От митрополията обаче отказали и се наложило да търсят разрешение от седалището на Българската православна църква в София. В крайна сметка получили зелена светлина и тъжният ритуал бил извършен тук.
Патриша и Мишел прекарват всеки ден заедно, като сутрин задължително започват с чаша чай. Следва английска закуска и разходки в околностите. Обожават водопадите в региона и често идват до Велико Търново. Вечер събират приятели около барбекюто в големия двор на къщата на майката.
Гледат английска телевизия и така се информират какво се случва в родината им. Категорични са обаче, че Островът не им липсва и нямат планове да се връщат там.
„Не мисля, че Великобритания тръгна в правилната посока. Не одобряваме брекзит. Поне сме спокойни, че имаме необходимите документи, за да останем да живеем в България, и няма да ни принудят да напуснем“, казва Мишел.
Двете жени допълват, че в Лесичери се чувстват в безопасност от пандемията от Covid-19. Не са се срещали с вируса, нямат ваксина и не желаят да се имунизират.
Източник: borbabg.com
