Голяма част от пълнолетните българи смятат, че за овладяването на пандемията от COVID-19 трябва да се налагат сериозни ограничителни мерки. Това показват данните от изследване на здравните неравенства в България на Института по философия и социология на БАН от юни 2021 г., проведено сред 1151 пълнолетни българи и финансирано в рамките на Националната пътна карта за развитие на научна инфраструктура (2020-2023 г.).
Според значими дялове от пълнолетното население, овладяването на COVID-19 ситуацията изисква да бъдат налагани сериозни ограничителни мерки. В това число, да се забраняват публични събирания (според общо 74 %), да се изисква носене на маски (според общо 75 %), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 %), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 %).
Единствено по-високо несъгласие се изказва по отношение на мярката да се използва дигитално наблюдение, например чрез мобилен телефон, за да се проследява дали заразените спазват режима на изолация, но близо 44 % одобряват и тази мярка, съобщават организаторите.
Представените данни показват още, че общо 83% от пълнолетното население подкрепят мярката за поставяне в изолация на хората, за които се знае, че са носители на заболяването; близо 75% одобряват мярката за затваряне на границите към други страни, а мярката за преустановяване на задължителното образование, както и затварянето на училища и детски градини се оценява като приемлива от общо 62%.
Данните сочат обаче, че приложените мерки и усилия за овладяването на пандемията от COVID-19 в България са се отразили противоречиво на доверието към здравната система у нас – 34 % заявяват, че доверието им в здравеопазването е намаляло, 38 % не отчитат за себе си съществена промяна, а 28 % от пълнолетните граждани споделят, че тяхното доверие в българското здравеопазване се е повишило.
Изследването поставя и въпроса за отношението към ваксините и готовността за ваксиниране срещу COVID-19. Данните сочат, че през 2021 г. България е разделена на три съпоставими групи по темата „COVID ваксини“: 1. антиваксъри (36%), 2. неутрални (29%) и 3. проваксъри (33%), като всяка група е убедена в правотата на собствените си аргументи.
