В България има около 240 защитни съоръжения, изграждани основно през 60-те и 70-те години на миналия век, като техният капацитет покрива едва около два процента от населението на страната. Това обясни пред БТА инспектор Петър Минков от РДПБЗН по време на посещение в скривалище в Сливен, предназначено за около 150 души. Съоръжението разполага с няколко зали и вентилационна уредба, която позволява укриване за продължителен период, при условие че са налични достатъчни запаси от храна и вода.
Основният проблем са филтрите за филтровентилационната уредба, които в момента не са налични. „Филтрите се използват при радиационни аварии, когато е необходимо херметично затваряне на съоръжението и подаване на пречистен въздух. При въздушна опасност скривалищата могат да се използват и без тях, но за кратък период, докато премине заплахата“, уточни Минков. По думите му поддържането на такива съоръжения е финансово трудоемко, а подмяната на оборудването изисква сериозни средства. „Това е въпрос на решение на по-високо ниво – дали си струва да се поддържат тези съоръжения и в какъв вид“, допълни Минков.
Според него при евентуален ядрен инцидент хората могат да се укрият и в жилищата си, като херметизират помещение с възможно най-малко излаз към външната среда. Прозорците с добро уплътнение осигуряват достатъчна херметичност на помещенията, което позволява те да се използват за укриване при радиационна или въздушна опасност.
Главен инспектор Димитър Сяров, началник на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РДПБЗН – Сливен, посочи, че по норматив градовете в страната са разделени на категории. Към тези с особена важност се отнасят градове като – София, Пловдив, Варна, Бургас. При строителството на големи търговски центрове и други сгради с подземни етажи има изискване те да бъдат проектирани и като колективни средства за защита.
Той уточни, че собствениците на предприятията носят отговорност за поддържането на съответните защитни съоръжения, които са изградени в техните сгради. Същото важи и за бомбоубежищата в жилищните блокове, където поддръжката е ангажимент на живущите.
От пожарната служба провеждат обучения по темата, основно с ученици и педагогически персонал. Учителите имат задължение да отделят часове в часа на класа за обучение при различни видове опасности. На сайта на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) към МВР са публикувани и указания за поведение при пожар, катастрофа, земетресение, наводнение, усложнена зимна обстановка, промишлена или радиационна авария и други бедствени ситуации.
Организира се и състезанието „Млад спасител“, което се провежда на три нива – общинско, областно и национално. Първото издание е било проведено в Сливен през 2000 година.
Укриването във всяко колективно скривалище е по предварително разработен разчет. За общинските и държавните обекти той се изготвя съвместно със съответното териториално звено на пожарната служба, а при частна собственост – от собственика, съгласувано с пожарната и кмета на съответната община или район.
Списъкът с колективните средства за защита – скривалища и противорадиационни укрития – в цялата страна е публикуван на интернет страницата на ГДПБЗН.
