Той завършва кино и телевизионна режисура в НБУ. Автор и режисьор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Повечето от филмите му участват не само у нас, но и на международни фестивали, където завоюват награди. Последният филм на Николай Василев “Социално силните” е с мисия – да предизвика дебат в обществото.
Кои са социално силните?
Социално силните са онези 1% от човечеството, които движат света напред. Това са хората, които създават знание, откриват нови хоризонти, дават бъдеще. В България ги виждаме в лицето на учениците на Теодосий Теодосиев – млади хора с огромен ум, но и с ценности, интуиция и чувство за отговорност. Социално силният не мисли само за себе си – той създава път за другите.
Как се роди идеята за филма?
Идеята за „Социално силните“ дойде много естествено – след „Формулата на Тео“ беше ясно, че това е само началото. В школата на Тео има десетки съдби, разпръснати по света, които носят една и съща светлина. Знаех, че тези истории трябва да бъдат разказани. В тях има не само талант, а философия за живота, която България има нужда да чуе. И е хубаво, че всеки, който иска да го направи, има тази възможност, тъй като филмът тръгва по кината в цялата страна от 5 декември.
Кое беше най-трудното в процеса на работа и кое се случи най-бързо и безпроблемно?
Най-трудното беше времето. Снимахме няколко години, преминахме през различни държави, часови зони, лаборатории с ограничен достъп. Най-бързо се случиха срещите – защото когато отидеш при тези хора, те те приемат като част от една общност след първия филм за Тео. Те знаят, че разказваш не техния личен успех, а за една по-голяма идея.
Защо добрите примери като Тео трябва да се осветляват?
Защото Тео е човек от бъдещето. В България той чисти снега, осигурява храната, къде да спят децата – и чак тогава преподава физика. На Запад биха го носили на ръце заедно с медалите, които са донесли учениците му. Тук докато го величаеха, го пенсионираха с най-голяма радост, за да се освободят от неговата взискателност. Ако успеем да дадем път на повече такива личности, страната ни може да направи видими промени. Филмът показва именно това.
Как си обяснявате феномена – от толкова малка държава да излизат толкова големи таланти?
България е малка територия, но с огромно културно и духовно наследство. Имаме дълбока традиция на просветители – от Климент Охридски до Паисий и Левски. А днес имаме Тео. Когато един учител вярва безусловно в таланта, резултатът са световни учени, инженери, изобретатели. Талант има – важно е кой го докосва.
Поддържате ли мнението, че всичко се променя много бързо и това прави хората емоционално и психически уязвими?
Да. И го казва много ясно инж. д-р Петко Динев, един от героите във филма: технологиите изпреварват емоционалното развитие на хората. Между научното знание и човешката осъзнатост има пропаст. Затова социалната сила е важна – тя изгражда личности, които могат да поемат темпото на света, без да рухнат. Те не са тези които владеят другите, а себе си.
Какво се случва с хората, които не могат да се адаптират толкова бързо, колкото се изисква от тях?
Те се уморяват, затварят се, отказват се. Ако обществото не подкрепя индивидуалността, а я приравнява до посредственост, губим цели поколения. Затова учениците на Тео говорят за свобода, а не за уеднаквяване. Когато талантът не бъде подкрепен – той умира. Когато бъде подкрепен – движи света.
Филмът има много ясни послания, но и много скрити. Това ли беше първоначалната ви идея или всичко се случи в процеса?
Всичко се случи естествено. Тези хора говорят с такъв мащаб, че посланията просто израстват от думите им. Те говорят за интуиция, за вътрешна сила, за бъдеще, което надхвърля науката. Скритите послания в „Социално силните“ идват от техния начин на мислене – не от режисура. Аз просто отворих пространство за тяхната философия.
Промени ли се нещо лично у вас след този филм?
Да. Срещите с тези умове променят начина, по който гледаш на света. Започваш да мислиш по-мащабно, да вярваш повече в България и в огромния потенциал, който носим. Свободата вече не я виждам като абстракция, а като възможност – да опиташ, да паднеш, да се изправиш, да успееш.
Научих че знанието се ражда там, където смелостта срещне интуицията.
Точно така работи и Теньо Попминчев. Той беше номиниран за Младежката Нобелова награда, след като откри начин да прави „снимка“ чрез ултрабърза лазерна светлина и така да погледне директно в света на атомите.
Теньо ми сподели, че е стигнал до там, като е прекрачил догмите на науката и е разчитал изключително много на интуицията си.
А лично за мен – разговорите с него отвориха врата към кванторния свят. Разбрах повече за света на елементарните частици, за парадоксите, които управляват материята, и за начина, по който невидимото изобщо става видимо.
Тези срещи не просто те информират. Те те променят.
Какви са основните разлики и прилики между България и останалата част на света?
Разликите са в условията – ресурсите, организацията, подкрепата. Приликите са в мечтите. Българите имат същия потенциал като хората в най-големите научни центрове. Разликата е, че тук често човек се бори за елементарни неща – за пространство, за доверие, за шанс. Но когато го получи – резултатите са световни.
Имате ли идея за следващ проект?
Вълнуват ме две теми – здравето и духовността. Работя по филма „Мозъчна буря“, историята на Биляна Савова, която победи нелечимо заболяване. Вълнува ме идеята за трансформацията и искам заедно с Биляна да я изследваме.
