Асоциация “Българска книга” (АБК) предложи мерки в подкрепа на четенето и книгите, които да залегнат в Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана още миналата година в писма до премиера тогава Бойко Борисов, заместника му Томислав Дончев, Комисията по културата и медиите в парламента, Бюджетната комисия, както и до министрите Боил Банов и Красимир Вълчев, съответно на културата и образованието. Финaнcиpaнe щeше пoмoгнe зa ĸyпyвaнeтo нa 7 млн. зaглaвия – пo eднa нова ĸнигa нa глaвa oт нaceлeниeтo.
Браншовата организация е единствената на книгоиздатели, търговци и литературни агенти в България с над 130 членове, които издават над 90% от книгите (годишно около 10 000 заглавия) и реализират над 90 на сто от книжната търговията у нас. Браншът пoиcĸa 90 млн. лв., ĸoитo дa бъдaт влoжeни в ĸниги зa библиoтeĸитe пpeз cлeдвaщитe 5 гoдини.
“В пpeдcтaвeния вapиaнт нa Πлaнa зa възcтaнoвявaнe, нaшeтo пpeдлoжeниe нe фигypиpa, затова ще водим преговори с новото правителство мерките ни отново да залегнат в него”, обясни пред kmeta.bg Десислава Алексиева от Управителния съвет на асоциация “Българска книга”. Припомняме, че културният сектор е сред най-тежко засегнатите от пандемията и най-трудно ще се възстанови. По данни на АБК през 2020 г. продажбите на книги са намалели с 30 процента спрямо 2019 г., а в най-тежките месеци спадът е достигнал до 70%. Втората вълна на пандемията е увеличила негативните въздействия върху сектора заради по-ниските доходите на хората и неизбежното приоритизиране на нуждите.
Мерките
Книгоиздателите и разпространителите настояват поне два процента от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването. В становището си издателите припомнят поетите и неизпълнени ангажименти на държавата по отношение на т.нар. Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, приет през 2015 г. и залагащ количествени параметри за обновяване на библиотечните фондове – основно брой книги на глава от населението.
В изпълнение на Стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева. Тези средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до издателския бранш. Това обаче не се случва и вече над 6 години този стандарт не е осигурен финансово от държавата.
Предлагат да се обособи специален раздел в Плана за възстановяване – “Развитие на четенето и популяризиране на книгата”. Той трябва да включва следните ключови мерки – незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища, привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване и създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките.
Предлага се също превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка, както е в целия ЕС, решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство, създаване на механизъм и осигуряване на пари за заплащане на репроправата, уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др.
“Всяка криза ражда и възможности. Съзнаваме колко е сложно в труден момент като този да се вземат правилните решения и отпуснатите европейски средства да се насочат по начин, позволяващ действително възстановяване и устойчивост. Важно е да се разбере, че устойчивостта значи преди всичко инвестиции в хората и тяхната грамотност, в техните знания и умения. Вярваме, че може да се подходи стратегически правилно и да се инвестира силно в подкрепата на книгите и четенето. От избора, който правителството ще направи днес, зависи бъдещето и просперитета на България”, пише още в становището на браншовата организация.
Статистиката
25% от участвалите в изследването PISA-2018 български ученици сочат, че имат до 10 книги в дома си, само 9 на сто от учениците – от 200 до 500 книги вкъщи, като те са с много висок среден резултат и са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците си, които имат до 10 книги. Данните показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати – разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти 2-годишно обучение в училище.
Според данни на НСИ за 2016 г. 52,1% от българите са прочели до 5 книги годишно, 27,7 на сто – от 5 до 10, 20,2% – над 10 книги. И по този показател България е на дъното в ЕС. За сравнение – средният норвежец чете 15,5 книги годишно.
Средният тираж в България през 1989 г. е бил 13 000 екземпляра., през 2002 г. – 1000 екз., за последните години няма точни данни, но се движи между 600 и 400 екз. В същото време книгоиздаването почти е удвоило приноса си – по данни на НСИ през 2011 г. са издадени 5078 книги и брошури с общи тираж 3,2 милиона екз., през 2012 г. – 8263 с 5,0 милиона, през 2013 г. 6853 с 4,4 милиона, през 2014 г. – 7515 с 4,0 милиона, през 2015 г. – 9320 с 4,9 милиона (от които само книги – 8221 заглавия с общ тираж 3 901 000). В последните няколко години броят на издадените заглавия доближава или надхвърля 10 000.
Защо се стигна дотук?
На първо място – в последните десетилетия държавата е оставила на доизживяване обществените библиотеки, а популяризирането на четенето и книгата е оставено единствено на инициативи на организации, като АБК, ББИА и отделни кампании на неправителствени организации, издателства и активни общественици.
Да видим фактите:
През 1989 г. в България има 9347 обществени библиотеки, през 2000 г. – 6942, през 2008 г. – 2351, след което НСИ неясно защо наблюдава само 46 – 47 библиотеки с над 200 000 тома книжен фонд – т.е. за три десетилетия като брой библиотеките са 4 пъти по-малко.
Към 31.12.2017 г. НСИ отчита 3045 читалища с функциониращи библиотеки (от общо 3321).
През 1990 г. в България има 3269 училищни библиотеки, през 2000 г. – 2599 (от които 638 без дейност, т.е. на практика не функционират), а за 2013 г. представително изследване на НСИ сочи вече едва 1065 библиотеки в 2552 училища със 742 304 ученици.
Според данни на МОН от миналата година от 2277 държавни и общински училища 1386 имат библиотеки, от които 356 училищни библиотеки разполагат с от 30 до 1000 книги и само 57 библиотеки имат между 20 000 и 50 000 книги.
През 1989 г. в библиотечните фондове са постъпили близо 4 милиона библиотечни единици, през 2000 г. – само 740 000, а през 2020 г., рекордна като отпуснати средства по програмите на МК “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” (820 библиотеки с проекти за 1 997 135 лв.) и МОН “Библиотеките като образователна среда” (142 проекта за 700 000 лв., но неясно колко от тях за книги) – около 200 000 – 250 000 тома.
