Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина на север и юг, на изток и запад, те са били истински посланици на скромния и работлив български народ. Това са едни от първите думи в книгата „Българските градинари в Хърватия“ на журналистката и главен редактор на двуезичното списание “Родна реч”, орган на Националната общност на българите в Хърватия, Диана Гласнова. Тя разглежда историята на българските градинари, пристигнали в Хърватия през втората половина на 19-и век и оставили своя отпечатък върху зеленчукопроизводство в страната.
„Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на зеленчукопроизводството в Хърватия. Говоря за производство в количества, които са за продажба“, разказва Диана Гласнова, цитирана от БТА. „До момента, в който българите идват в Загреб, около 1870-80-та година, не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци за продажба. Всеки си е имал двор, в който си е отглеждал нещо“.
По думите й много от зеленчуците, които днес са ежедневие на хърватските пазари, изобщо не са били познати на хърватите преди пристигането на българите.
„Патладжанът е донесен от българите. Някой път хората са питали какво е това и нашите градинари на шега са казвали, че това е яйце от щраус. Те са питали дали се вари или пече“, посочва като пример Диана Гласнова.
Българите са донесли в Хърватия и червените чушки, които и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки.
Те обаче са новатори в очите на местните не само заради непознатата си продукция, но и заради начина, по който я отглеждат. Диана Гласнова разказва, че сред българските „патенти“ са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите за засаждане на бойове, разделени на лехи, отглеждане на ранен разсад на лехи и т.н.
Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата.
„Може да се каже, че и до ден-днешен загребчани знаят какъв е приносът на българите в прехранването на града. Много пъти е могло да се прочете дори в печата „Хранители на град Загреб“, т.е. хората, които хранят града“, посочва Диана Гласнова.
В книгата си тя споменава, че хърватите, и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите хранители. „Нарекли са своята най-малка монета бугарчица, а дребните пари бугари – дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от своя българин“, пише Диана Гласнова в книгата си.
„Тези факти са малко известни, защото след края на Втората световна война поради различни политически причини отношението към България във втората Югославия е такова, че много от българите са се върнали в страната си и са останали много малко градинари“, отбелязва Диана Гласнова. Например през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. са били само 250.
Тя отбелязва, че периодът на 1945 г. все още може да се определи като положителен период в отношенията. Политическите промени в Хърватия повлияват на много сфери от живота на населението, включително и на българите в страната.
„Една от другите основни причини (за напускането на българите) е земята – за да могат да отглеждат зеленчуци, е трябвало да взимат земи под наем, които основно са били на Католическата църква“, обяснява Диана Гласнова. И добавя: „Когато следват конфискации на имотите на църквата, конфискации на големите имения край града, българите остават без земя и естествено се налага да затворят своите градини. Те не са имали право да купуват земя, освен ако не са в брак с гражданка на Югославия, на чието име да купят земята“.
Като основен проблем се очертава и получаването на работна виза.
„Всяка година са били определяни брой работни визи за българските градинари, като в този брой са влизали и членовете на семейството. Така се е намалявал броят на визите за тези, които действително работят. Затова много българи са идвали сами, оставяйки в България семействата си“, допълва Диана Гласнова.
Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб „Долац“ е надвишавал броя на хърватските сергии. Днес обаче вече няма нито една останала българска сергия. Последният български градинар на „Долац“ се е пенсионирал преди няколко години, а на негово място днес зеленчуци и плодове продават хървати, които най-вероятно не знаят колко много са направили българите в миналото за техния бизнес днес.
