Рожденият ден на Националната здравноосигурителна каса (15-ти март) е повод Институтът за пазарна икономика отново да повдигне завесата над дейността на една от най-новите публични институции, създадена, за да осигурява здравето на българските граждани и да защитава финансовите интереси на пациента и държавата. НЗОК финансира услугите и дейностите в сравнително широк здравноосигурителен пакет, като за тази цел събира вноски от доходите на осигурените. “Тази доста опростена схема на набиране на средства, в която Касата събира солидарно вноски от всички според доходите и плаща за здраве според нуждите, силно напомня на данъчно финансираните модели”, коментира Петя Георгиева от ИПИ. Основната разлика е в това, че все пак не всеки автоматично получава достъп до здравни услуги – поне привидно има разграничаване на осигурени от неосигурени; фактически, или през “входа” на неотложната помощ, или чрез плащане на минимални вноски със задна дата практически всеки може да получи лечение.
Историята на Касата е интересна и разкрива отминалото време на големите реформи у нас. “Изграждането на нова институция “от нулата”на база на концепция и модел в сферата по-скоро на теорията, отколкото на натрупана практика, всъщност е много трудно начинание – а вероятно и едно от последните в новата ни история”, смята Георгиева. Касата стартира дейността си през 2000 г. с бюджет в размер на 256 млн. лева разходи, а 25 години по-късно тя управлява над 8 милиарда лева ресурс. Само за 5 години разходите за медицински дейности са се увеличили с близо 2 млрд. лева – от 3,8 през 2018 година до 5,8 млрд. лева през 2022 година. През 2023 година НЗОК отчита общо разходи за 6,9 млрд. лв., а разходите в бюджета за 2024 година са планирани на 8,2 млрд. лв.
Предимствата на единния платец в здравеопазването са свързани с улеснено управление (както финансово, така и на риска), по-ниски разходи за администрация и поддръжка, по-лесно въвеждане на твърди бюджетни ограничения при необходимост и сравнително опростен договорен процес.
Но такъв модел има и редица недостатъци, които не са за пренебрегване:
– Липсата на конкуренция в осигуряването не оказва натиск за подобряване функциите и намаляване на разходите на Касата;
– Позицията на НЗОК се измества от финансираща институция към доминираща във вземането на решения за управлението на системата;
– Липса на заинтересованост от качеството на услугите, предоставяни от лечебните заведения на пациентите извън изпълнението на предписаните по закон съдържателни изисквания;
– Затруднения да защитава интересите на пациента, който й е гарантиран и е слабо представен в надзорния й орган;
– “Професионализиране” на здравноосигурителния модел с постепенна доминация на лекарското съсловие в него, което пък затруднява естествения за един договорен модел ефект от вътрешно присъщ натиск за ограничаване на разходите.
Бъдещото развитие на здравното осигуряване у нас като че ли напоследък остава на заден план. Често се обсъжда какво и защо не работи добре в сегашния модел и как да се коригират тези недостатъци, но не и дали не е необходима цялостна промяна в концепцията и подхода към здравното осигуряване.
“Такива фундаментални промени за нашата система биха били например демонополизиране на НЗОК чрез включване на още осигурители (т.е. още здравни каси), преминаване към здравно застраховане на база на оценки на личния здравен риск, а дори и въвеждане на лични спестовни здравни сметки”, коментира Петя Георгиева. Тя обаче обръща внимание, че всяка промяна в модела трябва да създава стимули за всички участници, които насърчават по-добро качество на услугите, подобряване в здравните показатели и максимално ефективно разходване на средствата.
