Затлъстяването вече не е просто естетичен проблем или липса на воля. Съвременната медицина го определя като хронично, рецидивиращо заболяване, което засяга целия организъм и има сериозни последици за здравето. Това посочиха в подкаста на БНР “В центъра на системата” на Гергана Хрисчева д-р Десимира Миронова, ендокринолог в УМБАЛ “Лозенец”, и доц. Росица Попова, специалист “Хранене и диететика” и част от Метаболитен център УМБАЛ “Лозенец”.
Защо е важно да гледаме на затлъстяването комплексно – от диагностика до лечение и поведенчески промени?
На 14 март 2026 г. в УМБАЛ “Лозенец” ще се проведе специализиран форум, посветен на съвременното разбиране за затлъстяването и ролята на адипозната тъкан като ключов ендокринен и метаболитен орган. Събитието събира водещи специалисти от различни медицински области, които ще представят: последни научни данни клинични иновации интердисциплинарни подходи в грижата за пациенти със затлъстяване дискусии за практическото приложение на новите терапии и технологии. Това е специализиран медицински форум, посветен на съвременното разбиране за затлъстяването като системно, мултиорганно заболяване и ролята на адипозната тъкан в метаболитното здраве.
Затлъстяването е хронично заболяване
“Аз не бих нарекла затлъстяването модерен проблем – това е заболяване с давност, което още от 1991 г. е признато от Световната здравна организация като хронично рецидивиращо състояние,“ обясни д-р Миронова. Според нея нарушената регулация на мастната тъкан влияе върху всички органи: сърце, нервна система, репродуктивна система, черен дроб и дори онкологичен риск. “Няма система в нашия организъм, която да не бъде засегната от тази нарушена регулация – било хормонална, било възпалителна,“ каза тя.
Какво трябва да се изследва първо?
Преди да се пристъпи към диета или терапия, специалистите препоръчват обстойна диагностика. Задължителните базови изследвания са: кръвна захар на гладно, инсулин на гладно HOMA-индекс, обременяване с глюкоза (при нужда), липиден профил, TSH (щитовидна жлеза), чернодробни ензими, бъбречна функция . Освен BMI (боди мас индекс) вече се използват: съотношение талия/ръст (над 0.5 = повишен риск), анализ на телесен състав (висцерална мазнина, мускулна маса).
Тези изследвания не са формалност – те дават представа за метаболитното състояние на пациента и за рисковете, които носи затлъстяването, поясни д-р Миронова.
Липсата на индивидуален подход – опасна
“Нито аз ще предписвам лекарство без основните изследвания, нито д-р Миронова ще назначава хранителен режим без тях,“ каза доц. Росица Попова. “Ако човек сам си направи диета – например само интермитентно гладуване или кето с много мазнини – това може да отключи незабелязано заболяване,“ предупреди тя.
Храната и мускулната маса – къде е балансът?
“В САЩ се обсъжда нова хранителна пирамида с повишен дял на протеините. Ползите са големи, с оглед на заседналия ни начин на живот – подпомагат мускулната маса, намаляват саркопенията, подобряват възстановяването, но рисковете биха могли да са при прекомерен прием – натоварване на бъбреци и метаболитни нарушения, затова е важно да спазваме баланс в храненето и да не са гладува.
“Темата за количеството протеини в храната в момента е изключително актуална на световно ниво. Не бива да се плашим от белтъчините – те са ключови за запазване на мускулната маса”, обясниха доц. Попова и д-р Миронова.
В същото време те предупреждават: “Ако приемът на протеин е екстремен – например 40–50% от калориите – това може да доведе до увреждане на вътрешни органи”. И двете специалистки подчертаха, че запазването на мускулна маса е жизненоважно, особено при отслабване.
Поведенчески техники, които работят
“Първото нещо, което казвам на пациентите, е да премахнат от дома си ултрапреработените храни и сладки неща,” сподели доц. Попова.
“След 15–20 дни без сладко желанието значително намалява и режимът става по-лесен за следване, като първите резултати се виждат след 4-5 месец. До третия месец, ако искаме да отслабнем без медикаменти, здрави сме, не трябва да гладуваме, а да изключим въглехидратите, мазнините, без ориз, картофи – или поне само на обяд в по-малки количества, медът е също висококалоричен, заблуда е да се яде за здраве, просто ей така, всеки ден, плодовете трябва да се приемат до 16 – 17 часа. При инсулинова резистентност имаме ограничение на плодовете, най-подходящи са боровинки, малини, ягоди.
Второто важно нещо, което трябва да направят пациентите е – промяна в начина на живот, засилете двигателната активност на ежедневна база. Сами избирате как.
Захранването също е важен момент, то трябва да става постепенно, но вече сте променили гледната си точка към храненето и сте увеличили физическата активност, допълни диетологът.
Медикаментите – не са магия
“Пътят към редукция на тегло с медикаменти не е нито лесен, нито кратък, това не е нещо, което да направим един – два месеца преди морето, изисква сериозно проследяване от специалисти”, съветва д-р Десимира Миронова.
Тя уточни, че лекарства се изписват при BMI ≥ 30 или BMI ≥ 27 с придружаващи заболявания, но винаги в комбинация с промени в хранителните и двигателни навици.
“Това не е само медикамент. Това е поведенческа и метаболитна терапия,” подчерта ендокриноложката. Закупуването от нерегламентирани източници е опасно, както и прилагането на медикаменти за отслабване, инжекционни или други форми, без медицински показания, пациентът си носи риска, категорична е д-р Миронова.
Специалистите поясниха какви са и опасностите от “самостоятелните” диети.
Рискови са – продължително гладуване, интермитентен фастинг без контрол, кето режими с високо съдържание на мазнини, едно хранене дневно, защото може да се отключат латентни заболявания, да доведат до загуба на мускулна маса, да забавят метаболизма.
Затлъстяването и репродукцията
“Затлъстяването потиска овулацията при жените и влияе на тестостерона при мъжете,” обясни д-р Миронова.
Тя даде конкретни препоръки за бременни:
При нормален BMI — наддаване до 11–15 кг
При затлъстяване — максимум 8–9 кг
“Затлъстяването повишава риска от гестационен диабет и усложнения при раждането, както и бъдещи проблеми за бебето, каза още тя.
“Затлъстяването трябва да се хване рано – още в нарушенията на обмяната, преди да се развият сериозни заболявания. Диагностиката, индивидуалният подход и дългосрочните поведенчески промени са по-важни от “бързите диети”. Това не е само въпрос на естетика – метаболитното здраве определя качеството и продължителността на живота, обощиха за БНР д-р Десимира Миронова и доц. Росица Попова от болница “Лозенец”.
