Бюджет 2026 – удар по спонсорите на футбола и спорта, който ще доведе до разцвет на нелегалния онлайн хазарт

През последните дни усилено се коментира новият бюджет, но една тема остава като че ли в сянка и без дискусия, а тя ще засегне сериозно спонсорите на футбола и много други спортове в страната. Не е тайна, че през последните години основни спонсори в спорта са именно бетинг компании, лицензирани по Закона за хазарта и това не е случайно – те са бизнесът, който е най-заинтересован от развитието на професионалния спорт, защото той е в основата на тази индустрия. Именно бетинг компаниите сключват договори за спонсорство в размер на десетки милиони левове с футболни клубове, сред които ЦСКА, „Левски“, „Лудогорец“, „Ботев“ Пд, „Локомотив“ София и всички отбори от Първа лига и някои от Втора лига. Индустрията спонсорира и баскетбола, и волейбола, футболните лиги (Първа и Втора), баскетболната и волейболната лиги. От лицензираните вече над 20 онлайн бетинг компании първите 10 са крупни спонсори в спорта, пише “24 часа”.

В новия бюджет 2026 е предложена „малка“ корекция на таксата по чл.30 ал.4 от Закона за хазарта, която предвижда увеличаването от 20 на 25 % от финансовия резултат от сумата от приетите залози минус изплатение печалби. Тази на пръв поглед дребна промяна изглежда незначителна, но нека се вгледаме по-добре в цифрите. Това налага на бетинг компаниите – увеличение на задълженията им към НАП с данък в допълнителен размер от над 80 млн. лева годишно. Някои ще кажат, че това не е съществена загуба за този бизнес, но истината е различна.

Онлайн бизнесът изисква време и търпение от всеки нов оператор, за да получи дял от пазара и да достигне до критичната маса публика, с която да покрие оперативните си разходи. При регулациите 20 % такса повечето от компаниите работят при 10 – 15 % марж на печалбата си, а много от стартиращите работят дълги месеци при негативни маржове. Увеличението на таксата с 5 % ще свали маржа осреднено под 10 %, което вече е критично ниско за този висок рисков и капиталоемък бизнес. За да коригират това, мениджмънтът на компаниите ще пристъпи към съкращение на разходите и много от спонсорствата в сферата на спорта ще са първите, от които ще бъде отрязано. Те съставляват над половината от маркетинговите бюджети на бетинг компаниите и именно от тук е най-логично да се отреже.

Какво ще рече това в цифри? Да вземем например една компания, която е листната на БФБ и за нея има достатъчно публична финансова информация. От нея, както и от медийни публикации, става ясно, че компанията е включвала в маркетинговия си бюджет редица спонсорства, сред които ПФК „Левски“, Българска федерация по художествена гимнастика, Волейболен клуб „Левски“, Баскетболен клуб „Левски“, както и редица индивидуални спортисти, каточенко Цанков, Нургюл Салимова, Владимир Георгиев.

При отчетения за 2024г. разход за маркетинг от 24 млн. лева е логично да приемем, че общата стойност на спортните спонсорства надхвърля сумата от 10 млн. лв. годишно. Колко процента от оборота на компанията е това? Лесно е да се изчисли– около 7 %. Какъв е маржът на печалба на компанията? И това е посочено в отчетите, от които става ясно, че разходите ежегодно растат и маржът пада на около 15%.

Как ще повлияе новата увеличена такса? Тук мениджмънтът е изправен пред трудно решение – или да приеме, че маржът на печалбата ще падне под 10 %, което вече е критично ниско ниво, или да ореже част от разходите. Както бе отбелязано по-горе – спонсорствата ще бъдат големият губещ, тъй като се оказват съществена тежест. Така държавата ще постави бетинг компаниите в ситуация, в която няма да имат избор, освен да свият бюджетите си, предвидени за спонсорства.

Нека сега погледнем хазарта от друг ъгъл – какво генерира игралната индустрия за държавния бюджет и какво остава за инвеститорите?

Отново справка от НАП показва, че само за първите 9 месеца от 2025 г. в НАП са постъпили по Закона за хазарта само от онлайн организатори 235 млн. лв., като очакванията за годината само от онлайн организатори са около 320 млн. лв (около 163мнл евро). С промяната в таксата от 20 на 25 % приходите в НАП само от онлайн хазарт през 2026 г. се очаква да нарастант до около 200 млн евро. Към това се добавят и поне още 50 млн. евро приходи от наземен хазарт.

Очевидно е, че се очаква през 2026 г. бизнесът да генерира приходна част около 1 млрд. евро, от които държавата без никакви инвестиции просто прибира 250 – 260 млн. евро. Ако към това добавим и ДДС, което в тази бизнес компаниите не могат да възстановяват (размерът му е над 130 млн. евро), както и някои други “малки” такси за издаване на лицензи и промени по тях, в крайна сметка излиза, че от хазарта НАП ще прибере почти 400 млн. евро, което очевидно е 40 % от целия годишен оборот от този бизнес.

Някои ще запитат – а къде отиват останалите пари? Сметката не е сложна – разходи за персонал (около 10-12 % от оборота), разходите за софтуерни лицензи за платформи и игри се движат около 18-20 % (включено и ДДС). Разходите за онлайн рекламни също са със съществен процент около 8-10 %), маркетинговите разходи стигат 20-25%, спонсорства – 7-8 %. С таксата към НАП от 25 %, след всички разходи за оператора остава малко под 10 % марж. Разбира се, печалбата се облага също с 10 % корпоративен данък и вече разликата от 9 % може да остане за инвеститорите, които разбират се и тя трябва да се обложи с данък дивидент, който също се предвижда да е удвоен през 2026 г. Как ви се струва това? Доколко е коректно държавата да прибира над 42 % от оборота, а за инвеститорите да остават под 8 % ?

А сега малко по философска гледна точка – в живота, както и в природата винаги се установява баланс, макар и понякога това да отнема време. Днес, когато всичко е на един клик разстояние и времето се движи с космическа скорост, този баланс настъпва за броени месеци. С тази правна политика очевидно има сериозен дисбаланс между бизнеса и държавата – бизнесът получава 5 пъти по-малко и това има своите последствия. Логично е много инвеститори да променят начин да избягат от това наъчния бизнес в други и да работят в вътрешни сектор – без лицензи, без да плащат данъци, без да поддържат скъп персонал от юристи, комплаянс и др. и така вместо да взимат 8% да прибират всичките за +8 % в джоба си, даже и повече защото ще си намалят не малка част от разходите. Да, някои ще кажат това в нарушение на закона. Да, така е, но как ще ги хванат? Статистиката показва, че засега няма ефективни методи за борба с нелегалния онлайн хазарт. Единствената работеща формула е да се търси балансиран подход в данъчната политика. Европейския и световната практика показва, че критичната граница между легалния и нелегалния хазарт е там,където на държавата не трябва да взима повече от 20 % от реултата. С тази промяна в таксата България се нарежда до само няколко страни с подобно силно рестриктивен данъчен модел. Тези страни отчятат официално, че нямат контрол на над 30 % от хазарта, който минава на тъмно и за съжаление този процент се увеличава като ням и точна статистика за това.