Всяко четвърто дете у нас е оставено от своите родители – един от тях или и двамата работят в чужбина. Процентът варира – между 20 и 25, в ромската общност стига до 40 на сто. “Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци”, обясни омбудсманът Диана Ковачева. Тя бе инициатор на дискусита “Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство”.
“Връзката на тези деца с родителите е само по вайбър, статистиката дори е стара, защото към днешна дата не се знае колко деца всъщност са жертва на този проблем”, уточни Ковачева. И допълни, че някои от тях стават жертва на насилие, самотни са и понякога склонни към самоубийство. Немалка част отпадат от образователната система, други са жертва на трудова експлоатация, както и на противообществени прояви, в част от които извършители са самите те.
Тя допълни, че проверките, които институцията на омбудсмана прави през годините, в резултат на постъпващите множество жалби по въпроса, са очертали съществени дефицити в осигуряване грижата за тези деца.
“Най-често системата за закрила на детето реагира с прекратяване на мярката за закрила – с последващо настаняване в обществена грижа. Тези деца остават извън системата, сами са. Затова са рискова група”, допълни омбудсманът. И изброи редица тревожни прояви, които се наблюдават при – свръхагресивно поведение за привличане на внимание, социална тревожност, емоционална изолация заради самотата и травмата на изоставянето, специални образователни потребности.
Най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните райони в България – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково.
