На днешаната дата през 1803 година на бял свята се появява Виктор Юго – една от най-ярките фигури в литературния и обществения живот на Франция през 19 век. Прочут е с творби си „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Юго е духовен наследник на великите умове от епохата на Просвещението. Ето и някои от най – запомнящите се мисли на писателя:
Любовта е единственото бъдеще, което Бог предлага.
Интелигентен ад би бил по-добър от глупав рай.
Има моменти, когато каквото и да е поведението на тялото, душата е на колене.
Нека се страхуваме от себе си. Предразсъдъците са истинските разбойници; пороците са истинските убийци. Големите опасности са в нас.
Човешката душа все още има по-голяма нужда от идеала, отколкото от истината. Истината е, че съществуваме; с идеала живеем.
Мечтаенето е щастието. Чакането е животът.
Ученият знае, че е невеж.
Мъдрият не остарява, а узрява.
Свободата започва, когато свършва невежеството.
Любовта е глупостта на хората и мъдростта на Бога.
Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бога.
Най-голямото щастие на живота е да бъдем убедени, че сме обичани.
Да обичаш или да бъдеш обичан, това е достатъчно. Не питай нищо по-нататък. В тъмните гънки на живота няма друга перла.
Дори най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее.
Надеждата е думата, която Бог е написал на челото на всеки човек.
Всеки човек е книга, в която самият Бог пише.
