Да разнасяш главата си по целия свят, но не на раменете си, а под мишница, с виртуозност, с която в детските си години на сиротство и мизерия, за да оцелееш, като “гаврош” си продавал “лимонада и пасти” – това е история, в която си струва да се вгледаме. Зад илюзията на славата на почетния гражданин на Париж, София и родната Враца, признат по цял свят за велик фокусник – Мистер Сенко, стоят трудът, усърдието, куражът и широката душа на врачанина Евстати Карайончев.
С изложба и спектакъл врачани ще отбележат 120-та годишнина от рождението на емблематичния си съгражданин, предаде БНР. Проявите започват днес, в деня на рождения му ден: “Всичко съм вършил със сърцето. Да не беше тази публика, аз няма да съм Сенко!”
Без илюзия това е той – фокусникът, който си тръгва от сцената без глава или пък, пак там, разрязва жена с циркуляр пред смаяните погледи на публиката. Признанието за изкусните му номера е не само у нас, но и по света.
“Погледнете колко дипломи – европейски и български! И колко са ордените – български и европейски!” – Златният фонд на БНР пази и други звукови свидетелства за таланта на един от най-даровитите родни фокусници за всички времена. Виртуозност, която може да създаде зрителна илюзия дори без картина.
“Само от туй разбирам – от илюзии и фокуси. 50 години кола карам. Питай ме нещо по колата, хабер нямам – като се повреди, има си майстори. Аз знам да карам и карам по-бавно: всички ме надминават и после се натрупали, че се изтрепали. Но дай да спорим за фокуси! От друго понятие нямам!”
Той е роден през 1905 г. в семейството на ветеринари. Семейството отива да живее известно време в Хайредин, където преминават първите години от живота му.
“Не е бил особено добър ученик. Неговият баща участва в Първата световна война и загива на фронта. Когато семейството е било в много тежко материално положение, е трябвало самият Евстати да реши какво да прави. Той отива на гара Мездра, качва се на един влак и заминава за София”, разказва Мая Антова.
“Улицата, мизерията ме научи. 13-годишен дойдох в София, сирак. Спях на три стола и разнасях кафе в съда. И ме изпъди кафеджията на третия ден, че съм закъснял. Застанах пред цирка на “Пиротска”. Излезе един да търси гавроши да продават лимонада и пасти, влезнах вътре. Свърши циркът и аз се скрих под местата да спя. Сутринта един мете и станах да му помагам. Така почнах в цирка”, гласи документално свидетелство на Евстати Христов.
Цирк “Добрич” открива хоризонта за професионалното му развитие: “В началото бил момче за всичко. След 1923 г. обаче започват сценичното му обучение и развитие”.
“Говорим за човек, тръгнал от много тежка среда, неблагоприятна. Още 20-те и 30-те, когато започват първите му самостоятелни изяви, той е направил впечатление с уменията си”, очертава професионалния път на Сенко историкът Мая Антова. По думите й само за няколко години успява да натрупа солиден ресурс от илюзионни номера, една част от които са си негови лични.
Започва от 5-10 минути и достига до 2 часа програма: със 7-8 илюзии и по 40 фокуса.
“Това, което е постигнал, не е илюзия, макар че го е постигнал чрез илюзията”, отбелязва Антова.
Откъде идва “Мистер Сенко”? От плакат в Пещера, на който трябвало да бъде изписано “Мистериозният Сенко” – псевдоним, който той сам си избира. Тъй като на плаката няма място за цялата дума, остава само “Мистер Сенко”, което се превръща в негова съдба.
През 30-те години вече е известен в цяла Европа. В Германия е много уважаван. Изключително популярен бил в кабаре в Берлин. Още преди Втората световна война вече е артистичен авторитет: “Обиколих Канада, Америка, целия свят. С труд постигнах това, което не съм мислел, че ще постигна.”
“Мистър Сенко е доста активен и в двата периода – преди и след 9 септември 1944-та. По време на Втората световна война придружава българската армия на фронта и изнася представления пред ранените войници, а парите, получени от тази му дейност, дарява на фронтоваците. Той е бил уникален родолюбец”, допълва портрета му друг историк от Врачанския музей – Велик Клюнков.
След политическите промени Мистер Сенко продължава да работи. Той е бригадир по време на строежа на жп линията Перник – Волуяк и изнася безплатни представления. Дарява и средства за строежа на културни обекти и паметници.
“Дарява баснословни суми на сираци и хора в неравностойно положение”, подчертава Клюнков.
“Хората ще забравят това изкуство”, изказвал опасения приживе илюзионистът. “Това изкуство дава удоволствие на трудовия човек, който блъска цял ден и търси развлечение. Винаги в джоба си имам 2-3 фокуса. Няма човек да не ме знае. Няма село и град да не съм минал. Ако вляза в сладкарница в София, всеки те кани на масата. Аз му направя някой фокус, иска да ми плати кафето. Викам му: Извинявай, не съм кръчмарски артист”.
Край на кариерата си Сенко слага през 1965 г., чествайки 60-годишнината си. Тогава се явява за последен път на сцена. Вярвал, че човек трябва да знае кога да работи и кога да спре на висота.
Според историка Велик Клюнков Мистер Сенко ни оставя примера как не трябва да се предаваш и въпреки всичко да останеш добър човек.
Това е Мистер Сенко, великият илюзионист, чието име и сега е на афиши в родната му Враца. Днес, когато се навършват 120 години от рождението му, в Регионалния музей в града ще бъде открит изложбен кът с негови вещи, дарени от снаха му Стефанка Сенко. Ще бъдат показани плакати за представленията му, някои от наградите му, документи и най-ценното – един от сценичните му костюми.
Следващия четвъртък ще има безплатен спектакъл под надслов “Мистер Сенко – легендата е жива”. В него ще участват съвременни български илюзионисти. Специални гости ще бъдат Стефка Сенко и Михаил Вешим. Организаторите са предвидили и магичен базар.
