В края на май МОН публикува за обществено обсъждане проектозакон за изменение на закона за предучилищното и училищното образование. Измененията са разнообразни и засягат множество отделени елементи на образователната система в България. Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) се спира по-специално на онези предложения в проекта, които според нея биха имали най-значим ефект – както върху качеството на образованието, така и върху отношенията между заинтересованите страни в системата.
Министерството предлага въвеждане на интензивна езикова подготовка по български език за деца, за които той не е майчин или тези, които се връщат от чужбина. Предложението е много добро, тъй като адресира изключително съществен проблем пред образованието. Слабото владеене на родния език силно пречи на учениците да напредват в обучението си – по езика, но и по всички останали предмети. Същевременно предвидената възможност да се повтаря училищен клас няма данни да се отразява позитивно на ученика и неговите образователни резултати, особено в началния етап на обучение. “Това по-скоро ще доведе до по-голям брой рано отпаднали от системата ученици”, смята Петя Геориева.
Едно от по-значимите предложения в проекта е свързано с промяната в статута и приема на ученици в математическите гимназии. Министерството правилно е установило проблем с математическите знания и умения на учениците, но не е избрало правилен подход за решаването му. Повечето математически гимназии няма да бъдат сериозно засегнати от предложените изменения, но проблемът с всеобщото ниско ниво на математическата грамотност у нас остава нерешен. “Министерството следва да обмисли как да осигури увеличаване на броя часове по математика – както в прогимназиалния, така и в гимназиалния етап на образованието за всички ученици. Въвеждането на специализиран държавен зрелостен изпит по математика за всички вероятно също ще подобри математическата грамотност”, убедена е Георгиева.
Друга важна промяна в проекта на закон е включването на крайно спорната концепция за въвеждане на обучение по религия или добродетели в учебната програма още от първи клас, макар и без оценяване на учениците, с което на практика се премахва неутралността на българското образование спрямо различните вероизповедания. Училищното образование следва да избягва насаждането на догми, още повече когато те противоречат на науката и научните достижения. Що се отнася до обучението в добродетели – родителите имат правото да определят какво религиозно или морално възпитание да получават децата им.
Георгиева предлага МОН да обмисли въвеждане на цялостен подход за оценка на представянето на училищата, базиран на стандартизирани и сравними изпити. Оценката на качеството на училищното образование следва да се доразвие в систематично оценяване на постиженията на учениците чрез сравними между годините изпити (тестове), които да дават възможност за оценка на добавената стойност на учителя и на училището като цяло. Това би помогнало да се идентифицират на базата на данни и факти слабопредставящите се училища, което ще позволи да се прилагат насочени мерки за подобряване на управлението и/или преструктуриране им.
