Русия, Украйна, Украйна, Русия, война… за мир не се говори тези дни. Поне не масово и толкова видимо. Трудно се откриват новини, различни от “бомбастичната” тема за отношенията между двете страни. НО новини и истории се създават и в самите нас. Някои пишат в своя роман трагични събития и драми, а други избират да отбраняват “териториите си”. За да позволят на мечтите им да стана факти.
Всичко започва с намерението. Всяка война избуха с повод, но се е родила от причина. А ти имаш ли силна причина, за да продължиш да завладяваш нови върхове… твои, лични? Достатъчно силно “защо”, за да не позволиш да окупират желанията ти? Ако е така – браво! Ако е така – не е лесно.
Не е дълбоко прозрение, но пък с времето се изкристализира все повече, че ако неглижираш вътрешния си глас в един момент започваш да си “прибираш реколтата”. Или с други думи: идват последствията, които може да се окажат доста разрушителни и смъртоносни. Губиш почва под краката си, заживяваш живота на някой друг, съществуваш с провизиите, които са останали. И то по свой собствен избор.
Реши го.
Взимайки решение да се бориш за целите си (мечтите със срок), колкото и невъзможно да изглежда, колкото и нашественици да се намесват, колкото и ракети да хвърлят – никога няма да превземат самия теб. Когато си категоричен в избора си и избираш по-трудния път – еми, в края на деня ще си легнеш спокоен.
Сам заслуши шума на войната. Войната, която всеки от нас води на различни фронтове. И само най-добрите (сами за себе си) не загиват в ежедневните битки. А мир = яснота, устрем, сигурност, вяра и упоритост.
Окупирайте сами своите блянове и ги завладявайте ден след ден.
