Владеенето на български език се въвежда като задължително условие за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Това решиха депутатите като приеха на първо четене промени в Закона за българското гражданство, внесени от правителството. Причината е, че липсата на познание на езика от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество. Предвидено е това изискване да не се прилага спрямо лицата, които придобиват българско гражданство на основание осиновяване от страна на български гражданин.
Промените в закона предвиждат и възможност за отмяна на натурализацията в случаите, когато лицето системно и умишлено чрез слово, печат и други средства публично проповядва или подбужда към насилие или омраза, или е извършило акт на насилие от омраза, насочен срещу България, българския народ или символите на българската държавност. Придобиването на гражданство по натурализация изисква и задължения за спазване на българските закони, уважение към България и националните й символи и институции.
Предлага се също така Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията, като при обективна невъзможност да присъства на заседанието лицето може да представи писмено становище по направеното предложение. Целта на предлаганата промяна е гаранция, че решението за лишаване от гражданство не е било произволно, както и че новосъздадената разпоредба не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
С промените се закрива Консултативният съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Той бе създаден с изменения на Закона за българското гражданство през 2021 г. като помощен орган при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дейностите, които му бяха вменени, до момента се осъществяваха и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход.
