България продължава да е сред страните, в които влиянието на социално-икономическата среда върху резултатите на учениците е по-силно от средното за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е един от изводите от международното изследване на четивната грамотност PISA 2022 на ОИСР, представено вчера. Според него 53% от българските деветокласници нямат елементарна четивна грамотност, 54% от тях нямат никакви математически умения, а 48% са със сериозни дефицити по природни науки.
Освен да изследва уменията на учениците чрез тестове по математика, четене и природни науки, PISA дава и въпросници на учениците и директорите, от които се събират много данни за тяхната среда на живот, социално положение, брой книги у дома и т.н. От тях се прави и т.нар. Индекс на PISA за икономически, социален и културен статус – той условно разделя учениците във всяка страна в 4 групи – от най-необлагодетелстваните към най-облагодетелстваните, като всяка група представлява около 25% от 15-годишните във всяка държава. В България 28% от учениците (най-големият дял) са били в най-горната група на социално-икономическата скала, което означава, че те са сред най-облагодетелстваните ученици, положили теста. Средният им резултат по математика е 472 точки, докато в Естония и Япония учениците с подобен социално-икономически произход са склонни да постигат значително по-високи резултати, показва изследването.
В България социално-икономически облагодетелстваните ученици (най-добрите 25% по отношение на социално-икономически статус) превъзхождат учениците в неравностойно положение със 108 точки по математика. Това е по-голямо от средната разлика между двете групи в страните от ОИСР, където тя е от порядъка на 93 точки.
Около 7% от учениците в неравностойно положение в България са успели да постигнат най-високи резултатите по математика. Те могат да се считат за академично издръжливи, тъй като въпреки социално-икономическото им неравностойно положение, са постигнали високи образователни постижения. Средно в страните от ОИСР 10% от учениците в неравностойно положение са постигнали най-високите резултати по математика в собствените си страни.
PISA изследва различни аспекти на училищния живот, сред които чувството за принадлежност и удоволетворение от живота, подкрепата и дисциплината в часовете по математика, чувството за сигурност в училище и др., от които също в голяма степен зависят образователните резултати.
В сравнение с 2018 г. чувството за принадлежност на българските ученици в училище се е подобрило. 79% от 15-годишните ученици в България съобщават, че лесно се сприятеляват в училище (средно за ОИСР 76%), а 75% смятат, че принадлежат към училището, в което учат (средно за ОИСР 75%). В същото време, 24% от тях казват, че се чувстват самотни в училище, а 28% – като аутсайдери или изключени от случващото се в училище (средно за ОИСР съответно 16% и 17%).
Като цяло удовлетвореността на учениците от живота е намаляло в много страни през последните години. Средно за ОИСР делът на учениците, които не са доволни от живота, се е увеличил от 11% през 2015 г. на 16% през 2018 г. и 18% през 2022 г. През 2022 г., също както и през 2018 г., 19% от учениците в България съобщават, че не са доволни от живота си: те оценяват удовлетвореността си от живота между 0 и 4 по скала от 0 до 10.
64% от учениците у нас свидетелстват, че в повечето уроци по математика учителят проявява интерес към обучението на всеки ученик (средно за ОИСР: 63%), а 66% – че учителят оказва допълнителна помощ, когато учениците имат нужда от нея (средно за ОИСР: 70%). В това отношение обаче има влошаване – през 2012 г. съответните дялове са били 75% и 70%.
Данните от PISA 2022 показват, че в образователните системи, където резултатите остават високи и чувството за принадлежност на учениците се подобрява, учениците са склонни да се чувстват по-сигурни и по-малко изложени на тормоз и други рискове в своето училище. В България 12% от учениците казват, че не се чувстват сигурни на път за училище (8% за ОИСР). 10% от нашите ученици съобщават, че не се чувстват в безопасност в самите класни стаи, докато в останалите страни за това свидетелстват 7% от учениците. 14% от нашите учениците съобщават, че не се чувстват в безопасност на други места в училище – като коридор, кафене, тоалетна (10% за ОИСР).
Около 20% от момичетата и 24% от момчетата споделят, че са били жертва на тормоз поне няколко пъти месечно (средно за ОИСР: 20% от момичетата и 21% от момчетата). Средно за страните от ОИСР учениците, които са били изложени на тормоз, намаляват през 2022 г. в сравнение с 2018 г. Например само 7% от учениците съобщават, че други ученици разпространяват неприятни слухове за тях през 2022 г., в сравнение с 11% през 2018 г. В България също съответните пропорции се свиват – от 20% през 2018 г. до 10% през 2022 г.
