Близо 1 на всеки 10 европейци (9%) твърди, че е бил подведен да закупи подправени продукти, като са налице значителни разлики между държавите-членки на ЕС. България е страната с най-висок дял на подведени потребители. 19% от съгражданите ни, което е всеки пети, са били подведени да напазаруват фалшив продукт. Следват ни Румъния – с 16 процента и Унгария – 15 на сто. В сравнение с това Швеция (2%) и Дания (3%) са с най-ниските дялове в рамките на ЕС.
Според проучването на Европейските граждани и интелектуалната собственост (ИС), проведено от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, потребителите продължават да срещат трудности при разграничаването на оригиналните от фалшивите продукти.
В глобалния контекст на процъфтяваща електронна търговия – според Евростат през 2020 г. над 70% от европейците са пазарували онлайн — несигурността във връзка с подправените продукти продължава да поражда опасения сред гражданите на ЕС. Според проучването една трета от европейците (33%) са изпитвали съмнения дали закупен от тях продукт е оригинален.
Според съвместно проучване на EUIPO и ОИСР подправените продукти представляват 6,8% от вноса в ЕС на стойност 121 млрд. евро и обхващат всички сектори: козметика, играчки, вино и напитки, електроника, облекло и дори пестициди. Те могат да породят сериозни рискове за здравето и безопасността на потребителите, по-конкретно чрез излагане на вредни химикали и други опасности.
“Опасенията във връзка с подправени продукти нараснаха по време на пандемията от COVID-19. Разпространението на подправени лекарствени продукти като антибиотици и обезболяващи препарати, а наскоро и други медицински продукти като лични предпазни средства и маски за лице, постави това явление в центъра на вниманието, тъй като нарушителите се възползват от несигурността на хората във връзка с нововъзникващи лечебни препарати и ваксини. Освен рисковете за здравето и безопасността, подправените продукти често водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби”, са част от изводите на експертите.
