Дистанционното обучение задълбочи неравенствата в образованието на децата, доведе до прегаряне на учителите и заплашва да увеличи дела на отпадащите ученици. Това са част от изводите от анализа на МОН за ефекта от електронното обучение, което наложи пандемията от ковид. Сред тях е и категоричната необходимост да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година.
Ножицата между учениците се разтваря
Ножицата между учениците се разтваря от липсата на достатъчно устройства и на интернет, както и на възрастен в семейството, който да помага в електронното обучeние. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12.5%.
Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните типове училища – всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите. Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките.
Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават. Към средата на юли т.г. 43 хил. ученици все още не разполагат с устройство, а 34 хил. деца нямат интернет. В началото на предстоящата учебна година потребностите ще се актуализират.
Последиците
Според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците. Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици. Понижената ангажираност логично води до повече отсъствия.
Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. Проблемът е сериозен в малките градове и в селата – там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg, която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70% повече спрямо предходната година.
Рискове
Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4% годишно, то през 2021 г. остава непроменен – необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст.
Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател през следващите години. Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково.
Учителите
Дистанционното обучение е повлияло негативно и върху учителите. Анализът показва по голямо напрежение сред тях и високи нива на професионално прегаряне. За обострянето на този проблем допринася и усещането на голяма част от преподавателите, че имат нужда от новиумения как да ангажират учениците от разстояние. Над 40% от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца.
Необходимото
Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод: необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година. В същото време се прави необходимото за осигуряване на подобри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място е задоволяването на потребностите от електронни устройства и интернет връзка.
Едновременно с това е необходима подкрепа за наваксване на пропуските на учениците. Фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи – от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал. Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма „Образование” 2021-2027.
