В Деня на Европа експертите на КНСБ огласиха данни от свое проучване, посветено на неравенствата в заплащането на работещите у нас и в останалите страни – членки на общността. Данните припомнят, че страната ни продължава да е на челно място в Европейския съюз с осем пъти разлика в доходите между най-богатите и най-бедните, при малко над пет пъти средно за Съюза.
Данните от анализа сочат, че основните фактори за неравенствата са ръстът на самостоятелната и на почасовата заетост и намалението на работещите, които членуват в синдикати.
Икономическият експерт в КНСБ Любослав Костов обясни за връзката между неравенствата и промяната в трудовите отношения, особено актуална в пандемията и технологичния процес. “Ако 10% спадне обхватът на колективното договаряне, то това води до 1 процент ръст на неравенството. А ако 10 процента нарасне самостоятелната заетост, това води до 2% ръст на неравенството. В същото време, ако 10 на сто нарасне почасовата заетост, това води също до 1,5 процента близо ръст на неравенството. 20-22% от измерението на неравенствата в европейски, глобален мащаб, включително в България, може да се обясни именно с обема на хората, които членуват в синдикати”, коментира той пред БНР.
Поради по-малката възможност за колективно договаряне, наетите на граждански и срочни договори, често получават по-ниско възнаграждение.
Костов цитира и данни, че към момента най-богатият 1 процент от населението на планетата притежава над два пъти повече богатство спрямо останалите близо 7 млрд. души. “В същото време близо половината от хората на планетата, според доклад на „Оксфам“ от миналата година, живеят с по-малко от 5,5 долара. Ако искате да попаднете днес сред този 1 процент на най-богатите хора, то вие трябва да пестите по 50 000 долара на ден в продължение на 2000 г.”, коментира още специалистът.
