Чрез ежегодния национален план за действие по заетостта държавата провежда активната си политика на пазара на труда. Основната идея трябва да е повишаване на пригодността за заетост (обикновено чрез обучения) и осигуряване на заетост (обикновено чрез субсидирана заетост). На практика обаче редица други цели изместват фокуса от безработните. Темата дискутира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Осигуряване на работна ръка. Над 4/5 от средствата се дават за субсидирана заетост (обикновено в общините) за сметка на средствата за обучение. В останалите европейски държави активната политика е точно обратната – основната част от парите са за обучения, консултиране, ориентиране. Субсидираната заетост е неефективен способ за трайна заетост и тя просто изчезва, веднага щом програмата завърши без да е повишила пригодността на безработния на пазара на труда. Това не е в интерес на безработните.
Пари за тристранните партньори. Всяка година по милион и половина лева са запазени за обучения, провеждани от всеки член на Тристранката (синдикати и работодателски организации) – няма значение кой доколко ефективно обучение предлага, дали е измислил нещо ново, дали повече от безработните, на които трябва да помага, остават на работа и т. н. Това не е в интерес на безработните.
Подкрепа на малки предприятия и приоритизиране на сектори. Някои от най-ефективните мерки в Плана са за насърчаване на работодателите е да наемат безработни. Само че държавата и там е решила да преследва съвсем други цели. При избора на работодатели се дава превес спрямо големината на предприятието (колкото по-малки, толкова повече точки) и спрямо икономическата му дейност (с приоритет са такива в селското стопанство). Нито един от тези два критерия няма отношение към политиките за заетост. Това не е в интерес на безработните.
В интерес на безработните е да се използват най-добрите методи, които целят единствено и само повишаване на производителността им и пригодността им да заемат работните места, които предлага пазарът. В идеалния вариант работещите в бюрата по труда трябва да са консултанти по заетост на всеки отделен безработен и действията им да са продиктувани от неговите интереси, а не от обещани пари, неефективни обучения, подкрепяни сектори и предприятия, безсмислена временна заетост.
