В сливенското село Въглен няма кражби и престъпления, разказа пред БТА кметският наместник Ахмед Якубов, за когото това е четвърти мандат. Той не помни кога за последно в селото е идвала полиция. Спомня си за пожар преди десетки години, когато местните са помагали на пожарникарите и са спали дни наред в гората, за да не допуснат огнищата да се разгорят отново.
До Въглен се стига по тесен около десеткилометров път, малко след сливенското село Бяла. Тишината, спокойствието и чистият въздух са нещата, които там са в изобилие. Намира се в планината и е много близо до язовир “Асеновец”, който е основният източник на питейна вода за град Сливен. Преди да бъде построен язовирът, селото е било на 17 километра от града, но след изграждането му километрите се увеличават на повече от 31. Това е и единственият път, по който може да се пристигне в селото, където има и видеонаблюдение. Според кметския наместник вероятно това е и причината за липсата на престъпления. Последните изкърпвания на пътя са били през 2017 г.
“Напоследък няма истински зими, каза Ахмед Якубов. Той си спомня за години, в които е имало сняг до кръста, а преспите са стигали до пет метра. Местните са правили тунели, за да пренасят с магарета чувалите с брашно.
Във Въглен по постоянен адрес са регистрирани около 90 души. Около петдесетина са къщите, от тях шест – седем са необитаеми. Повечето от местните са възрастни. Поминъкът им е свързан с животновъдство – отглеждане на крави и овце. По-младите работят в Сливен, главно в сферата на строителството, като в селото се прибират през почивните дни.
Хората във Въглен изповядват исляма, затова има и джамия, в която идват свещенослужители от съседни села за молитви, празници или погребения.
Кметството се намира в сградата на някогашното училище, което е отдавна закрито. Там сега се помещава само изборната секция.
Някога училището е носело името на Сабахаттин Али, турски писател, романист, поет, преводач и журналист. После е било преименувано на “Васил Левски”. През 2004 година е закрито.
Старото име на Въглен е било Кюмюрджи чифлик. За историята му пише в своите краеведчески трудове Стефан Джагаров от село Бяла, брат на поета Георги Джагаров, автор на популярния стих “Земя като една човешка длан…”. Якубов си спомня твърдението на краеведа, че Въглен е най-старото село в региона. Оттам са се изселили хора към Северна България и околните села Градско, Новачево, Жълт бряг, Изгрев. Името идва от местния поминък – правенето на дървени въглища, които карали с каручки в полето.
