Светът се “завъртя” и заигра в чест на Деня на танца, който се отбелязва на 29 април. Едно животворно изкуство, което щедро дарява радост, енергия и самочувствие на малки и големи, млади и стари, любители и майстори. А за хората, които професионално го практикуват е истинско удовлетворение и смисъл. Така казва известният салса треньор и хореограф Памбос Агапиу в интервю за нас. Как танците променят човек? Какво ли разкрива начинът, по който играем? Открийте в следващите редове…
– Какво е танцът за Вас? Как танците променят човек?
– Танцът е начин на живот. Това е лекарство против ковид, против стрес и всичките неприятни неща, които ви се случват през деня. Влизаш в залата и забравяш всичко. Танците не са само стъпки, раз-два-три… Започваш да танцуваш и се чувстваш щастлив. Виждаш приятели, познати, говориш с тях. Има хора, които идват след работа и в началото не са много общителни, но след един месец виждаш как се променят. Момичета започват да идват с прически, да се грижат за себе си, с повече самочувствие.
– Как Ви се отрази затварянето на залите в пандемията?
– Много страдахме, докато нямахме танци. Свикнахме да танцуваме, да се забавляваме, да се събираме. Това стоене вкъщи ни побърка – като не се движиш, не чуваш музика, не се виждаш с приятели. Чувствахме се като риба без вода.
– След толкова дълъг застой – може ли човек да забрави да танцува? Бързо ли влиза отново в ритъм?
– Танците са като карането на колело – не се забравят. В нашата школа поставяме много хубава основа на преподаване, няма как да се забравят стъпките, емоциите. Като се върнахме след половин година затваряне – сякаш не бяхме спирали. Аз съм завършил НСА и мога да кажа, че танците не са само стъпки, а и психология, анатомия, педагогика. Всички неща, които трябва да умее един преподавател. Необходима е поне диплома, за да преподаваш в зала, трябва да си професионалист. За да вършиш тази работа, да имаш школа за танци – не може да нямаш знания и да започнеш да учиш другите.
– Нуждата на хората от социални контакти и физическа активност е може би както никога досега. Колко са новите желаещи да танцуват при Вас? Въпреки това има ли все още притеснение в тях заради заразата?
– Повечето хора се завърнаха, има и доста нови. Ние бяхме първата школа, която затвори още ноември, преди да бъдат обявени мерките. Исках да пазя всички, които идват, както и техните родители и роднини. Това беше моя отговорност към хората. Сега имаме желаещи във всичките групи – салса, бачата, кизомба и др.
– Какво разкрива начинът, по който човек танцува?
– Танцът е характерът на човека. Начинът, по който танцуваш – показваш какъв си. В танца не може да скриеш характера си. Това е огледалото на един човек.
– Кой е най-трудният танц в живота Ви? Колко струва успехът?
– Успехът струва труд, упористост за цял живот, защото постоянно трябва да се бориш и да имаш нови знания. Не една, не две години. Един танц в залата или един час, който преподаваме не е всичко. Един час е опитът от много години. Всеки ден трябва да си готов, да си весел и в настроение. Идват хората и не ги интересува как се чувстваш. Трябва да накараш тези, които идват да са щастливи, да се чувстват добре. Да забравиш всичко каквото имаш и да даваш радост и енергия на хората. За мен това е хем работа, хем забавление, хем ме кара да се чувствам жив.
