Живко Тодоров заслужи поредно отличие от конкурса “Кмет на годината” в тазгодишното издание на наградите, организирани от Kmeta.bg. Той взе големия приз за голяма община и бе отличен за целия си мандат 2019 – 2023 г. по време на 11-тото издание на конкурса. Стара Загора и Живко Тодоров са носители на няколко от престижните отличия през годините – “Култура и туризъм”, “Smart City”, през 2022 г. и 2017 г. – “Кмет на гражданите”. Тодоров бе отличен и за работата си през мандат 2011 – 2015 г. с “Кмет на годината”. Градоначалникът получи и специално отличие от платформата Bulgaria Wants You за демографска политика. Стара Загора бе първата община, подкрепила инициативата през 2019 г. и включила се със собствен щанд на кариерните форуми в Европа. Специалният приз е и по повод събитието Work In Stara Zagora, реализирано в подкрепа на бизнеса и търсещите професионална реализация в региона.
Г-н Тодоров, за пореден път сте отличен в “Кмет на годината”. Хората ви гласуваха доверие. С какво е ценен за вас конкурсът?
Това е една прекрасна инициатива! Искам да благодаря на Kmeta.bg и на организатора Боян Томов. Конкурсът създава много здравословна конкуренция между кметовете, кара ни да работим, да се надпреварваме, да генерираме повече идеи и в края на годината, когато повечето от нас са реализирали проектите си, да се състезаваме адекватно – чрез вота на хората. За мен това е чудесно. Прекрасно е, че го има и сайтът Kmeta.bg, който показва какво се случва по регионите. Представете си за една малка община, която няма възможност да се афишира на национално равнище, какво означава да бъде отразявана, да се цени това, което е свършила – определено е вдъхновяващо и създава самочувствие.
Докъде стигна териториалният план на Стара Загора? Успяхте ли да обърнете внимание на властта относно негативите и последствията, за които говорите отдавна?
Не съм чул засегната страна, която да е дала положителна оценка, след като териториалният план бе пуснат за обществено обсъждане. В него няма конкретика, финансова рамка, която да е точна и ясна. Най-лошото е, че няма и яснота колко работни места ще бъдат създадени, което е в основата на зеления преход. Той трябва на практика да замени едни работни места с друг тип такива. Това обаче липсва в териториалния план за Стара Загора, а при това положение не върши дейността, която му е отредена – да създаде алтернативна заетост за хората.
Каква е алтернативата?
Зелена икономика. Това означава – идустриални зони, чиста енергия, която да ги захранва, инфракструктура, която трябва да се изгради, предприятия и инвеститори, които трябва да бъдат привлечени. Какво от това е направено към момента? Абсолютно нищо.
В този вариант ли ще замине териториалният план за Брюксел?
Ако се гласува в парламента, да. Но очаквам депутатите да не подкрепят териториалните планове за Стара Загора, Перник и Кюстендил в този им вариант, защото това ще означава да се убият няколко региона, а за оцеляването им няма алтернатива на този етап.
Кои са най-големите ви страхове?
Хората да не останат без работа, да избягат от родните си места, което е равносилно на обезлюдяване и демографска криза за България. Пряко са засегнати около 20 000 души, а косвено – в пъти повече, с техните семейства, с бизнеса, свързан с комплекса в Стара Загора. В България и без това има демографски проблем, представете си, ако още един избухне сега. Това ще е в огромен ущърб на България.
Такъв ли е заложен в териториалните планове?
Да! Целта на Зелената сделка е друга – да заменим замърсяващото производство с иновативно. Само че в териториалните планове тази замяна я няма – има соларни панели, зелен водород, който не е ясно колко работни места ще създаде. Според нашите изчисления – много малко.
Няма и възможност за работниците да се преквалифицират?
Не, няма. Моля се да има разум. И да се направи всичко, както трябва, защото сме закъснели много.
Какви други рискове има?
Може да се изпусне финансиране. Загубите на държавата ще бъдат милиарди от Зелената сделка, както върви в момента. Освен това, хората, които останат без работа – дори и поетапно да се запишат на борсата, пак ще натежат много на социалната система на държавата.
Изпуснат ли е и последният влак? Има ли шанс България да коригира плановете?
Има, разбира се. Заради некомпетентност стигнахме дотук и заради чиновнически подход. Не се мисли политически как да се решат проблемите. А това е наложително да стане сега, с времето всичко се усложнява неимоверно.
