Структурата на администрацията е редно да бъде съобразена с потребностите на населението и бизнеса, които обслужва. Когато става дума за местната власт в България обаче, разликите в средния брой на населението, за които отговаря по един работещ в общината са в порядъка на 10 пъти – сигурен знак, че има нужда от реформа и прекрояване на административната карта. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Данните на министерството на финансите за финансовите показатели на общините показват числеността на населението средно на един общински служител през четвъртото тримесечие на 2024 г. Индикаторът описва ролята на общинската администрация в местната икономика, както и дава груба представа по колко души обслужва един общински служител.
В големите общини този показател надхвърля 1:350, като само в Казанлък и Криводол населението на един общински служител e над 500 души; в столицата те са 490. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 жители на един общински служител.
Застаряването и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 46 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (18:1), Бойница (36:1), Чавдар (42:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. Очаквано, това са сред най-малките и фрагментирани общини, с подчертано негативна демографска динамика и слабо развита местна икономика.
През последните пет години съотношението общински служители спрямо население се влошава почти навсякъде, като показателят остава без промяна или намалява в 199 от 256-те общини на страната. Правят впечатление няколко клъстера от общини, където индикаторът се подобрява – в старозагорско, плевенско, край Сливен, но общата тенденция е обратна.
Развитието се дължи най-вече на това, че числеността на общинската администрация не може да падне под определен санитарен минимум, необходим за изпълнение на основните й функции. В крайни случаи самата община е най-големият работодател, което създава сериозно съмнение доколко тя самата е необходима, при положение че предлага административни услуги на малко компании и на бързо намаляващо население.
Оттук следват и други последици – липсата на значим местен бизнес и икономическа активност силно ограничава възможностите на общините за собствени приходи и ги прави почти изцяло зависими от трансферите от централния бюджет. Под въпрос остава и ефективността на самите общински услуги.
“Това е още един сигнал за необходимост от преразглеждане на картата на общините и редуциране им до такива, които могат да съществуват като (относително) самостоятелни икономически единици, без да се влошава качеството на услугите. В повечето случаи общините с относително висок брой служители спрямо населението са именно тези, които не покриват изискването за минимална численост и имат под 6 хиляди жители”, казва в заключение Адриан Николов.
