Преди точно 200 години на 2 април 1821 г. (по стар стил) е роден един от най-бележитите български революционери и възрожденци – Георги Сава Раковски.
Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.
Георги Раковски (по рождение Съби Стойков Попович) е роден в Котел в семейството на търговеца Стойко Попович.
Още като 20-годишен, през лятото на 1841 година, Раковски заминава за Браила, за да се включи в подготвяния от емиграцията бунт. Браилската полиция обаче разкрива заговора, арестува българските бунтовници, и Георги Раковски е осъден на смърт в Букурещ. Той обаче избягва изпълнението на присъдата благодарение на застъпничеството на гръцкия консул във Влашко и успява да емигрира във Франция.
През пролетта на 1853 година, когато отношенията между Русия и Османската империя рязко се влошили, Раковски започва да изгражда мрежа от Тайни общества, които трябвало да подготвят населението за въстание, ако Русия настъпи на юг от река Дунав. По време на Кримската война постъпва като преводач в главната квартира на турската войска, но целта му е да събира сведения в полза на руската армия.
От 1856 г. се установява в Нови Сад, Австрия. Там, в печатницата на големия сръбски патриот, публицист и меценат д-р Д. Медакович, Раковски издава своя първи печатан труд „Предвестник Горского пътника”. На следващата година започва да издава и своя първи вестник – „Българска дневница”, на чиито страници разгръща активна пропаганда по най- важните и актуални проблеми на българското общество – борбата срещу Цариградската Патриаршия и съдбата на българския политически въпрос.
През периода 1864-1865 г. Раковски е в в основата на всички четнически акции, организирани от българската емиграция. В края на 1866 г. той изготвя Трети план за освобождението на България и го именува „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”. В него се предвижда освобождението да стане след всенародно въстание, но вече само с усилията на самите българи.
На 9 октомври 1867 г. Георги С. Раковски умира в Букурещ от туберколоза само на 46 години. Костите му са пренесени в родината едва през 1885г. и остават в софийската катедрала “Света Неделя” до 1942г., когато са пренесени в родния му град Котел.
През 1981г. по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава там му е изграден пантеон. В него редом до костите на великия българин е положена неговата сабя.
