Социологическа агенция „Тренд” представи данни за демографията на вота. 7.8% от българите са решили за кого да гласуват в последните няколко дни преди изборите. 58.3 на сто от избирателите на „Прогресивна България” са решили да гласуват за коалицията още преди кампанията. 11.1% от електората на ГЕРБ-СДС са решили да гласуват за коалицията в последните 30 дни. 7.1 на сто от привържениците на ПП-ДБ са решили да гласуват за тях в последните няколко дни, посочва NOVA.
Жените са по-голямата част от всички, отишли до урните на 19 април (53%). Мъжете гласоподаватели са били 47 на сто от всички. Електоратите на отделните партии са сравнително балансирано разпределени по пол.
Прави впечатление подчертано по-женският профил на избирателя на „Прогресивна България” (55.2 на сто в полза на дамите спрямо 44.8% за господата). Точно наопаки е половото разпределение при избирателите на ДПС. При ГЕРБ-СДС разпределението е 52.2 на 47.8% в полза на жените. Сходни са резултатите и на ПП-ДБ – 52.8% жени и 47.2 на сто – мъже.
Най-активната възрастова група на тези избори е била тази между 40 и 49 г. Най-много от възрастните избиратели са тези на ГЕРБ-СДС (14.9% от хората над 70-годишна възраст). За ПП-ДБ пък са гласували най-много избиратели в млада възраст – 20.1% при хората от 18 до 29 г. Избирателите на „Прогресивна България” са основно в диапазона 40-49 г. (21%).
Най-много от висшистите, отишли до урните, са подали гласа си за ПП-ДБ (64.9%). Основното ядро от избиратели на „Прогресивна България” са със средно образование (51.6 на сто). Най-много от избирателите с основно или по-ниско образование са гласували за ДПС. При ГЕРБ-СДС има почти пълна равнопоставеност между висшисти (47.6%) и хора със средно образование (49.6 на сто).
Най-много от избирателите са се определили като българи (86.4%). Следват етническите турци, които представлявар 8.8 на сто от всички отишли до урните на 19 април. Ромите са едва 1.5% от всички избиратели, а 3.2 процента са се определили от друг етнос.
15.3 от всички гласували на изборите живеят в София. 41.6 на сто пък са в областни градове. Близо една четвърт (22.7%) живеят в малък град, а една пета (20.5 на сто) – в село.
Най-много гласували има сред работещите хора (68.7%). След тях се нареждат пенсионерите – 20.7 на сто от всички, упражнили правото си на вот. Безработните са 6.5 на сто, а учащите – 4.1.
64.1% от гласувалите са оптимисти и смятат, че тези избори ще доведат до промяна към по-добро. Едва 4.7 на сто е делът на песимистите, които мислят, че промяна ще има, но към по-лошо. Според 17.4% нищо няма да се промени след осмия предсрочен парламентарен вот, а 13.7 на сто не могат да преценят.
