Супергероите, които са известни със своите свръхсили, помагащи им да се справят във всякакви необичайни и извънредни ситуации се поклониха на лекарите в Световния ден на здравето.
Изминалата година беше по-различна – изграждаха се нови навици, изискваше повече търпение, адаптивност, работа в нови условия. Сякаш се наложи нов ред в живота на всички. Учехме се да стоим на разстояния, да не задържаме вратата на асаньора на идващите след нас и да се чудим какво да правим, когато някой се нуждаe от помощ, която не се отнася директно за здравето му. Много хора загубиха приятели и най-близките си, а други се простиха с живота си. Изведнъж. По средата на пътя.
За героите в бяло вирусът има и други лица – повече от година прекарване сред болничните коридори, в “костюми”, които ограничават проникването на заразата, но ограничават и личните пориви и индивидуалност в една дълга битка, в началото на която дори не се знаеше какво е лицето на врага.
Тук личните емоции не могат да се настаняват, а невъзможността за тяхното изживяване допълнително води до новите burn out-ефекти – на съвремието, на пандемията и на болниците. Тук идват и претоварванията от график, смени, дежурства и неяснота.
По данни на Българския лекарски съюз през изминалата година над 120 лекари, медицински сестри, санитари и шофьори на линейки са изгубили живота си, борейки се с вируса.
COVID-19 промени възприятията ни за живота, а лекарите, които са директно на фронта срещу него, отдавайки непрестанно сили, вероятно често трябва да загърбват своите.
И защото се взираме много по-често в статистики, в променящите се числа, в поредното изброяване, но рядко насочваме поглед към онези, които ги променят.
От Етюд-и-те на София – страничката за градска хроника, публикуваха колаж със снимка от Александровска болница. В кадър супергерои като Супермен, Батман, Железният човек, Светкавицата, Спайдърмен, Хълк, Жената чудо, Тор, Шазам, д-р Манхатън, Дедпул, Лулварин, Грут, Аквамен отдават почит на лекарите и се прекланят пред тяхната мисия.
Защото знаем, че дори Супергероите свалят своите костюми и се връщат към ежедневието си с по-нормален ритъм и мисиите им са ограничени във времето.
Вирусът ни показа много неща, но сред водещите са – необходимостта да задържим медицинските кадри у нас, че не бива да позволяваме тяхното изтичане, че заслужават достойно заплащане и мотивация за професията, която спасява от смъртта. Видяхме и че здравната система трябва да съществува по друг начин и че ерозията й през последните десетилетия води до ерозията на човешки животи.
