В четвъртък Планът за възстановяване ще бъде гласуван на Министерски съвет и на 15 октомври ще бъде внесен в ЕК. Това каза министърът на икономиката Даниела Везиева пред Нова телевизия.
„Ние сме служебен кабинет с много сложна задача. Налага ни се да решаваме натрупани във времето системни проблеми. Такива има и в момента една част са резонни, а друга – инспирирани. Протестите приличат на атака срещу служебното правителство. Опитите аз диалог и в МРРБ, и навсякъде в министерствата, като че ли не срещат добър отзвук“, заяви Везиева.
„През 2019 г. Министерството на икономиката е предложило проект за изменение на Закона за климата и климатичните условия, в който са предвидени мерки за изкупуване на емисиите. 2019 г. той е спрян на второ четене. 2021 г. ние не сме подготвени за този преход“, добави тя.
„Въпросът е през Плана за възстановяване да се подготвим за дълъг и плавен преход , за да избегнем тези социални напрежения. Нашата икономиката и добиването на енергия изцяло е ориентирана през въглищния добив. 75% от добива на енергия е през тези ресурси. Въпрос на преговори е да се разберем с Европа“, посочи Везиева.
„Да се справяш с кризи, означава да имаш много дълъг период, в който да успееш да овладееш кризите. Служебното правителство е подложено на това да решава спешно кризисни проблеми. Проблемите няма как да са „полети“ за 4 месеца“, уточни тя.
„Клиринговата къща означава да създадем още допълнителни възможности за участие във Фондовата борса. Това ще балансира процеса между търговец, производител и краен потребител. Тя е дългосрочна мярка и ще доведе до намаляване на цените. В момента имаме една борса на пазара, а Клиринговата къща ще даде такава възможност. Това, което спешно направихме, беше промяна в методологията на КЕВР. Има промяна от 1 юли, заради която всички малки и средни предприятия излязоха на пазара. Голяма част от тях обаче – 41%, не са сключили дългосрочни договори и затова участват в най-високия ценови клас – т.нар. „Ден напред“, който по смисъла на европейското законодателство е дисциплинираща мярка“, заяви Везиева.
На въпрос защо България поема половим млрд. нов дълг, министър Везиева коментира: „Това, което правим ние като финансова политика, е в рамките на утвърдения бюджет и актуализирания тази година. Не е нещо извънредно, това е планирано“.
По отношение на Плана за възстановяване, министърът посочи: „Риск да загубим пари нямаме, имаме отлагане във времето, защото Планът за възстановяване не мина в рамките на действащия парламент“. „Служебният кабинет ще го внесе в края на седмицата. В четвъртък ще бъде гласуван на Министерски съвет и на 15 октомври ще бъде внесен в ЕК.
Оттук нататък ни предстои тежка битка по защита на този план и договаряне на сроковете. Водени единствено от националния интерес, надявам се да се справим. Една от дългосрочните мерки е да внесем национална позиция, с която да поискаме промяна по отношение на въглеродните емисии. Срокът за въглищните централи също е въпрос на договаряне. Идеята е, че смятаме, че ще отстоим тази позиция“, допълни тя.
