243 годни за обитаване скривалища има в България. Те могат да бъдат използвани в случай на бомбена или радиационна атака, но ще поберат само 70 180 души. 30 от помещенията (с капацитет 11 303 души) могат да бъдат използвани веднага при нужда, а останалите са в задоволително състояние и могат да се приведат в готовност до седмица, съобщава “24 часа”. Това става ясно от отговор на вътрешния министър Даниел Митов на парламентарен въпрос на депутатката от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова. Във връзка с нарастващите геополитически рискове и динамична международна среда тя иска да знае в каква степен страната е готова да осигури защита на населението в случай на кризисна ситуация.
В страната има още 200 бомбоубежища, но те попадат в трета категория – т.е. са в лошо техническо състояние и привеждането им в готовност може да стане само след ремонт. А други 163 помещения са направо неизползваеми и за възстановяването им ще е нужен значителен финансов ресурс.
В скривалищата от трета и четвърта категория по принцип могат да се съберат още 95 021 души
Отговорността за техническото състояние и готовността за използване на всяко от бомбоубежищата е за сметка на ведомствата, на които са предоставени за управление, на кметствата или на собствениците им, гласи наредбата за колективните средства за защита. Контролът се осъществява два пъти в годината от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН).
В отговора си до Белобрадова министър Митов уточнява, че в цитираните от него данни за бомбоубежищата не е включен капацитетът, който осигуряват метрото, подземните гаражи на молове и други обществени или производствени сгради, гаражи, тунели, подлези и други подобни помещения.
През март 2022 г., малко след началото на войната в Украйна, ГДПБЗН публикува за първи път списък на бомбоубежищата в България, които са годни за обитаване. През октомври миналата година списъкът бе актуализиран и в него са 289 обекта.
От регистъра обаче става ясно, че поне в 6 областни града няма нито едно скривалище – Благоевград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Търговище и Хасково. В Шумен и Стара Загора пък има само по едно. В София има такива на 52 места, които са годни за обитаване. От тях обаче само в 18 може да се скрие човек веднага, за останалите е нужна седмица, за да бъдат подготвени.
От първа категория са например скривалищата в подлеза на Централна гара, във Физическия факултет на СУ, в “ТЕЦ – София Изток”, в министерството на финансите и др. Освен в детски градини и училища, в столицата бомбоубежища има и в ЦУМ, БТА, операта и на други места.
Интересното е, че на второ място по брой на противорадиационни укрития, годни за използване, е област Разград с 37 броя (през 2022 г. са били 41). Част от тях са в Кубрат и Исперих. Повечето скривалища в областта са в подземията на детски градини, училища и дори ученически общежития.
След това е Смолянско с 31 помещения. 25 са в Сливенско, като прави впечатление, че в областния град има обособени немалко на брой скривалища на конкретни адреси, явно в жилищни сгради, а противорадиационните укрития са в училища. В Пловдивско пък скривалищата са намалели почти наполовина – вече са 16 при 31 през 2022 г.
