Зениците на очите разкриват много за нас – дали сме раздразнени или стресирани, когато изпитваме отвращение, погнуса или страх, те се разширяват. Този процес се направлява от ириса на окото, т.е. от пъстрата част около зеницата, пише Александър Фройнд за “Дойче веле”.
Има връзка между големината на зеницата и коефициента на интелигентност (IQ) у човека, установили изследователи от Технологичния институт в американския щат Джорджия.
В проучването са участвали 500 доброволци на възраст между 18 и 35 години. Преди експеримента е била измерена големината на зеницата на всеки участник в изследването в затъмнено помещение, тъй като тя може да варира между два и осем милиметра.
По-големи зеници = по-висока интелигентност
След това участниците е трябвало да решават различни тестове за интелигентност. Най-напред е била оценявана тъй наречената „флуидна интелигентност“, т.е. способността да се мисли логично при търсенето на решения на различни проблеми.
На следващия етап от изследването е бил измерен капацитетът на работната памет, тоест какъв обем от информация може да съхрани паметта за определен период от време. Накрая е била направена проверка на способността за концентрация над определена задача, независимо от наличието на различни странични смущения.
Резултатът е бил изненадващо категоричен: колкото по-големи зеници, толкова по-добри резултати са постигнати на отделните тестове.
Но защо по-големите зеници са свързани с по-висок IQ?
Големината на зеницата се определя от мозъка и още по-точно от Locus caeruleus, който е част от мозъчния ствол. Като един от основните източници на хормона норадреналин, той координира комуникацията между мозъка и тялото, а заедно с това и способността за усвояване на знания, вниманието, концентрацията и паметта.
Когато Locus caeruleus работи ефективно, той контролира дори активността в отдалечени един от друг мозъчни дялове. Ако е особено активен, менталните способности нарастват, а зениците се разширяват.
Смущенията водят до Алцхаймер?
Ако Locus caeruleus не функционира правилно, се нарушава координацията между активността в различни дялове на мозъка. Възможно е дори това да води до болестта на Алцхаймер, както и до Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Ако причината за тези две разстройства наистина се крие в дисфункция на Locus caeruleus, промяната в големината на зениците може да послужи и като ранен признак за диагностициране на болестите.
Източник: dw.com
