Ден без смях е пропилян ден. Думите са на сър Чарлс Спенсър Чаплин Чарлс Спенсър Чаплин, роден на 16 април 1889 година в Лондон, починал на 25 декември 1977 г. Родителите му са певци и актьори от мюзик хол. Разделят се преди той да навърши три години. Баща му, Чарлс Чаплин старши, е алкохолик и не общува много със сина си, макар че Чарли Чаплин и неговият полубрат Сид живеят известно време с него и любовницата му Луиз, по време на един от престоите на майка им в приют за психично болни.
След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Майката, Хана Чаплин, произлиза по майчина линия от голям цигански род. Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като „скелета в семейния гардероб“.
Поради проблеми с гърлото през 1894 година Хана Чаплин е принудена да прекрати кариерата си на певица, а малко по-късно отново постъпва в приют за психично болни. Сид и Чарли попадат в интернат за сираци и изоставени деца и от ранна възраст започват да участват в различни мюзик хол представления. Тези години на крайна бедност оказват голямо влияние върху по-късното творчество на Чарли Чаплин. По време на преброяването от 1901 година Чарли Чаплин е единадесетгодишен и живее с група танцьори, ръководена от Уилям Джаксън.
В средата на 1910-те Чаплин постепенно изработва своя легендарен кинообраз на малкия човек. Слава на Чаплин носи нямото кино, и въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 г., Чарли остава верен на старата технология още цяло десетилетие. Първият звуков филм на Чаплин е „Великият диктатор“ – антихитлеровски филм, заснет през 1940 г.
През 1972 г. Чаплин за втори път получава Оскар.
На 4 март 1975 г. Чаплин е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II.
В края на 1960-те здравословното състояние на Чарли Чаплин започва бавно да се влошава. След награждаването му със специален Оскар през 1972 този процес се ускорява. Към 1977 той не може да общува и е прикован към инвалидна количка. Умира в съня си през 1977 г. на Рождество Христово в малкия швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария.
На 2 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – поляка Роман Вардас и българина Ганчо Ганев с цел да изнудват семейството му за пари. Замисълът се проваля и крадците са заловени, а ковчегът е открит единадесет седмици по-късно, закопан край Женевското езеро. Тялото след това е препогребано под два метра бетон, за да се предотвратят подобни бъдещи посегателства.
Чаплин е женен 4 пъти, и има 11 деца.
Ето и някои цитати от великия талант:
“Щастието е уморено страдание”.
“Ние мислим твърде много и чувстваме твърде малко”.
“Аз съм в мир с Господ. Конфликтът ми е с човека”.
“Не виждам в бедността нищо привлекателно или поучително”.
“Показан в крупен план, животът е трагедия, но е комедия в общ”.
“Най-тъжното нещо, което мога да си представя, е как свиквам с лукса”.
“Отчаянието е наркотик. То приспива ума, прави го безразличен”.
“Истинският характер на човек си проличава, когато е пиян”.
“Жените нямат недостатъци, те имат особености!”
“Моята болка може да бъде причината за нечий смях, но не искам никога моят смях да бъде причина за нечия болка”.
“Провалът е важен. Изисква се кураж, за да се направиш на глупак”.
“Броят на глупостите, извършени по волята на разума, са много повече, отколкото тези, които са извършени от чиста глупост”.
“За да се смееш искрено, трябва да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея”.
“Трябва ти сила, само ако възнамеряваш да направиш нещо лошо. Във всички останали случаи любовта ти е напълно достатъчна”.
“Нищо не е вечно в този порочен свят, дори проблемите”.
