Днес се навършват точно 163 години от най-силното земетресение, регистрирано в София.
Софийското земетресение, както е известен трусът от 1858 г., нанася сериозни щети в столицата. Основният трус започва в 12:15 на 30 септември 1858 г., а вторичните трусове, продължават с месеци. Данните за земетресението са оскъдни и включват главно текстови описания на свидетели, най-изчерпателни от които са няколко дописки и писма на просветния деец Сава Филаретов. Интензивността на основния трус се оценява на IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), магнитудът – на 6.6 по скалата на Рихтер.
Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква „Света София“), която след земетресението е изоставена. Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията Баш чешме се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала „Света Неделя“. При земетресението загиват 4 души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в Света Неделя.
На някои места около София се отварят пукнатини в земята, като, според Филаретов, пукнатината между Бояна и Драгалевци има ширина над 20 см и дължина около 1,5 км. Западно от града се появява нов голям горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и до сега извор в кв. „Овча купел“.
Освен в София, земетресението е усетено и в отдалечени градове, като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има дори в Ихтиман и Рилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори.
Ето какво пише в мемоарите си изтъкнатият климатолог Спас Вацов, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България, който по време на труса в София е бил още дете:
„В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света”. След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета… Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали… Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода… … кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. … на джамията на „Башчешме” металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре…”.
