Емоциите от приемането на еврото очаквано водят до обществена и медийна фиксация върху потребителската инфлация, докато в същото време рискуваме да пропуснем динамиката на по-важни за състоянието и потенциалните рискове в икономиката процеси. Съвсем пресните данни за индекса на цените на производител в промишлеността показват, че към ноември българската преработваща индустрия отчита най-голямо повишение на цените в целия ЕС – 10,8% покачване спрямо предходната година. И това се случва при противоположен дефлационен процес в много европейски страни и практически стагниране цените в общия пазар на ЕС като цяло. Темата дискутира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Губи ли конкурентоспособност индустрията и защо е важно?
България е малка отворена икономика и дългосрочният потенциал за растеж е в голяма степен зависим от способността на българските производители да се конкурират на глобалния пазар. За международно търгуемите стоки това е решаващо, за разлика от много от услугите, насочени изцяло към вътрешно потребление. Първи индикации за структурна трансформация виждаме още от втората половина на 2023 г., като относителното значение на износа на стоки спада – съотношението на износа към БВП намалява от средно 49% за периода 2015-2022 г. до 46% през 2023 г., 42% през 2024 г. и по прогнозни данни до 38% през 2025 г.
Една от причините без съмнение е това, че произвежданата продукция от българските индустриални предприятия става относително по-скъпа, особено при сравнение с основния експортен пазар в ЕС.
Какво сочат данните на Евростат:
Общият индекс на цени на производител в преработващата промишленост в България към ноември е 10,8% – най-висок в целия ЕС. Далеч назад следват Румъния (с поскъпване от 4%) и Словакия (с 2%). Още 12 страни отчитат минимално повишение на цените – в рамките до 1,4%, а в 11 индексът отчита спад.
Цените в България не нарастват с еднакъв темп в различните производства. Най-голямо повишение има при продуктите за междинно потребление (15,6%) и потребителските недълготрайни продукти (13,2%), докато инвестиционните продукти поскъпват едва с 2%, а потребителските дълготрайни продукти леко поевтиняват.
По-значително нарастване на цените има при производството на основни метали (24,7%), хранителни продукти (19,6%), напитки (14,2%) и химични продукти (13,6%), като с двуцифрен темп е повишението и при производителите на текстил и текстилни изделия, облекла, химични продукти и изделия от пластмаси. По-драстични намаления има при производителите на тютюневи изделия и мебели. Същевременно в много от отраслите, които бяха водещи двигатели на индустриалната модернизация през последното десетилетие, цените почти не се изменят – при производителите на машини и оборудване има дори минимален спад, а сравнително малко нарастват цените на превозните средства и части за автомобили, електроника, оптически и други прецизни инструменти. В групата с най-голям дял в българския износ – електрическите съоръжения – индексът показва поскъпване за година с 6,8%.
Трябва да се отбележи поне следното. От една страна, продължаващото покачване на разходите за труд безспорно е фактор, който влияе на крайната цена на продукцията, но това съвсем не се случва във всички останали страни от региона на Централна и Източна Европа, където заплатите също растат с висок темп; при изпреварващ ръст на производителността е възможно заплатите да растат, но крайната цена на произведените стоки дори да намалява.
От друга страна, доколкото при някои стоки търговията и цените са на международни (борсови) пазари, при други водещ е вътрешният пазар. За втората група индустрии търсенето е резултат от комбинирано въздействие на фискалната политика и нарастването на разполагаемия доход на домакинствата, а при предлагането зависи от структурата на пазара, регулациите и бариерите пред нови участници. Във всички хипотези обаче данните са индикация за нарастващи рискове пред потенциала за растеж и конкурентоспособността.
Трябва да се отбележи, че през цялата 2025 г. се отчиташе спад в индекса на промишленото производство, което е директно обвързано с външното търсене и динамиката на износа. Тези процеси заслужават особено внимание, тъй като очакванията за периода 2026-2028 г. са за постепенно охлаждане на вътрешното търсене заради изчерпване на възможностите за допълнителен импулс през бюджета и неизбежното охлаждане на кредитирането. В този смисъл повишаването на производителността на труда и възстановяването на износа са ключови за задържането в топ 3 на еврозоната по икономически растеж в средносрочен план.
