От десетилетия у нас се говори за децентрализация. Общините повдигат този въпрос още през 90-те години на миналия век. Такава обаче няма и до днес, а темата става политическа дъвка всеки път преди местни избори.
Вчера премиерът акад. Николай Денков сподели, че има политическо съгласие за предприемане на реални стъпки в посока към децентрализация, като обърна внимание на две неща – да бъде намерен устойчив подход, който няма да допуне ощетяване на нито една община и процесът на децентрализация да се развива паралелно с подобряването на контрола върху разходите на публични средства. Тоест, механизмът трябва да бъде справедлив за местната власт и постижим за бюджета на държавата.
Сдружението на общините води дългогодишни борби за по-голяма самостоятелност на местната власт. Членовете на НСОРБ Иво Димов и Владимир Георгиев и изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева подчертаха, че е много важно общините да имат устойчиви източници на приходи като инструмент за по-ефективното разрешаване на проблемите на хората по места.
Изготвеният от Сдружението примерен модел за поетапно въвеждане на по-голяма финансова автономност на общините е базиран на данни, предоставени чрез министерството на финансите, и е структуриран в два основни пакета мерки. Първите са свързани с преотстъпване в полза на общините на част от преките данъци, при запазване на данъчната тежест за бизнеса и гражданите. Вторият пакет от мерки е насочен към осъвременяване на подхода при формиране на данъците, които пряко касаят регионите.
Основната цел на усилията за по-голяма финансова автономност е свързана със създаването на повече условия за гъвкавост и самостоятелни решения на общините, които към момента се предопределят от ниския процент – едва 30%, собствени приходи в структурата на местните бюджети.
Подробно за модела за финансова децентрализация, предлаган от НСОРБ:
Данъци
Сдружението предлага:
- преотстъпване в полза на общините на 1/5 от постъпленията от подоходния данък;
- преотстъпване на 1/ 10 от постъпленията от корпоративния данък;
- преодоляване на изоставането на данъчните оценки на имотите спрямо пазара;
- равнопоставено облагане на всички недвижими имоти.
В анализа са представени ефектите от реализирането на всяка една от предложените мерки, като данните са прецизирани по общини:
- при равни други условия, ако 1/5 от приходите от ДДФЛ през 2019 г. бяха отстъпени на общините, то по местните бюджети биха постъпили допълнително 799,8 млн. лв. Средно за страната данъчните приходи на всички общини ще нараснат с 68%. Собствените приходи на общините биха се увеличили средно с 22%, а общинските бюджети – с 5%.
- при равни други условия, ако 10% от корпоративния данък бъде преотстъпен на общините, то по местните бюджети биха постъпили допълнително 262,2 млн. лв. Данъчните приходи на всички общини средно за страната биха нараснали с 20%. Прогнозният ръст на собствените приходи е с 5%, а на общинските бюджети – средно с 2%.
Процесът в цифри
Анализът сочи още, че само чрез актуализиране на данъчните оценки спрямо пазарните цени, по общинските бюджети биха постъпили допълнително над 172,5 млн. лв.
Общият кумулативен ефект от прилагането на изброените подходи за разширяване на собствената приходна база на общините, би могъл да доведе до ръст на собствените приходи в общинските бюджети в размер на 1,243 млрд. лв. (спрямо данните за 2019 г.).
От НСОРБ са категорични, че промени в досегашния модел на финансиране на общините или редуциране на броя им не биха били приемливи като условие за въвеждане на финансова децентрализация.
