След 2 часа дебати, но със солидно мнозинство, депутатите решиха да се опитат да удължат живота на въглищните централи. Това стана след приемането на второ четене на общо решение за запазването им до 2038 година, като за целта Народното събрание задължи правителството да отвори и предоговори Плана за възстановяване и устойчивост, така че ТЕЦ-овете да не бъдат затваряни. Преговорите ще се водят от вицепремиера по управление на еврофондовете Атанас Пеканов и министъра на енергетиката Росен Христов, а срокът е краят на март.
Предвижда се съхраняване на работата на въглищните централи в Маришкия басейн в следващите 15 години без ограничение с оглед на декарбонизацията. Припомняме, че първоначалният ангажимент, поет от предишното правителство на Кирил Петков с подписването на Плана, беше за намаляване на производството с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г.
“Радвам се, че всички сме наясно с това и няма да затворим нашите централи – те ни дават сигурност”, коментира Теменужка Петкова от ГЕРБ. “Всички сме съгласи, че въглищните рудници не могат да бъдат затворени – нито капацитетно, нито без да е създадена нова мощност в този регион. И затова е необходимо онова време, през което ще се направят тези инвестиции”, коментира членът на енергийната комисия от ДПС Рамадан Аталай. От ПП и БСП също изразиха задоволство от приетото решение.
Зеленото бъдеще на трите региона все още неясно
Днешното решение – въпреки единството на депутатите, не означава, че ангажиментът за въглищните централи е предоговорен с Брюксел, а че правителството ще започне да преговаря. Какво ще стане със Стара Загора, Перник и Кюстендил – трите района, които ще пострадат най-силно от закриването на въгледобива – все още не я ясно. Със сигурност дали ще бъдат удължени мандатите на кметовете след местният вот тази есен – зависи и от това дали ТЕЦ-овете ще продължат да работят до 2038 г.
Припомняме, че над 42% от произведената в България електроенергия идва от централи, работещи на въглища. След днешното решение на парламента “зеленото” бъдеще на трите региона не е ясно. Ако ЕК откаже да преговаря, това означава – затваряне на 80% от мощностите на лигнитни въглища. Нека да припомним и, че близо 14 000 души са пряко заетите в отрасъла, други 29 000 – непряко. По данни на Центърът за изследване на демокрацията 360 млн. евро са необходими само за компенсации за съкратени работни места.
В края на миналата година Атанас Пеканов допусна, че предоговаряне на Плана не е невъзможно, но би отнело много време и не е сигурно как ще бъде прието, тъй като нови проекти и съответните реформи изискват повторно одобрение на ЕК и на страните членки. Той заяви, че “бъдещи правителства могат да намерят начин да се намалят вредните емисии с 40%, без да затварят ТЕЦ-ове – например със сезонната им работа”. Това би означавало обаче с публични средства да се плаща за поддържане на капацитет за използване в пиковите часове.
Гледната точка на кметовете
Над 70% от законодателството на ЕС е насочено към общините. Затова и 70 на сто от мерките за смекчаване на промените в климата засягат местните власти. А 90% от мерките за адаптация трябва да се прилагат от общините. “Посоката на Европа е ясна. Тя ще става по-зелена и цената, която ще се плати в трите региона – Перник, Стара Загора и Кюстендил, ще бъде изключително висока. Затова е много важно какви стъпки ще бъдат предприети от всички, за да може тази трансформация да бъде по-лека за хората”, коментира пред Kmeta.bg градоначалникът на Перник Станислав Владимиров.
За кмета на Стара Загора Живко Тодоров голямото предизвикателство е преквалификацията на миньорите, особено на по-възрастните, и този проблем е пречка за привличането на инвеститори. Амбициите на Стара Загора са да се превърне във “водородна долина”.
За местните власти от трите въглищни района усвояването на 57% от средствата от Фонда за справедлив преход до 2026 г. е непосилна цел. Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък е на мнение, че предвидените средства са недостатъчни и заради високата инфлация.
Интервю с кмета на Стара Загора Живко Тодоров – ТУК.









